Най-страшната и най-потресаващата за него вест бил бунтът на най-близкия му приятел, управителя на Португалия, Отон, същия комуто Нерон отнел жената, Попея.
И накрая, военачалникът Рубрий Гал, когото Нерон изпратил срещу бунтовниците, преминал на тяхна страна!
— Отиде, загубен съм! — извикал коронованият актьор, като се ударил по челото.
Ала гладът, от който страдал народът, представлявал най-голямата опасност за императора. Хората почнали да пишат разни оскърбителни смешки по стените. Закачили на една негова статуя един чувал с надпис: „Ето какво ти трябва на теб!“
С други думи, да те напъхаме в един чувал и да те хвърлим в Тибър — това било наказанието, което се налагало на майцеубийците.
В същото време един друг Неронов военачалник, който успял да победи войската на Виндекс, Виргиний Руф, преминал с победоносните си войски на страната на бунтовниците.
Когато прочел писмото, с което му известявали това, Нерон го накъсал на парченца, ритнал и прекатурил масата и счупил две скъпоценни вази. След това изтичал да вземе един талисман от змийска кожа, подарен от майка му, но не го намерил. Тогава взел една златна кутийка с отрова и наредил да го закарат в една от вилите му, по пътя за Остия, за да се укрие там. Същевременно дал заповед в Остия да приготвят кораб, с който да избяга в Египет.
И така, както казахме вече, от Остия Нерон искал да избяга в Александрия. Ако тамошните му поданици не го признаели за законен фараон на страната им — римските императори от Август включително насам били и крале на Египет, — то поне щели да го признаят за певец.
— Оттук нататък ще живея там благодарение на изкуството си! — казвал той.
След като корабът в Остия бил готов, Нерон събрал офицерите от гвардията си, придружили го до вилата му, и ги запитал кой от тях иска да го последва. Всички мълчали. И тогава един от тях отвърнал с един стих на Вергилий:
— „Толкова ли е трудно да умре човек?“
Тогава Нерон изпратил един освободен роб в двореца си, в „Златния дом“, да му доведе… Спор. Виж ти работа! От всичките му приятели, ласкатели и облагодетелствувани този „безполов“ Спор, евнухът, хермафродитът, побързал да дойде във вилата, за да прави компания на „господаря“ си и да умре заедно с него! Единствен той не се отрекъл от него!
Нерон почнал да счита плана си за бягство в Египет за непрактичен. Новият император сигурно щял да обяви възнаграждение за главата му и тогава първият срещнат нехранимайко би могъл да го убие, за да получи парите. По едно време намислил да се представи пред римския народ и да заяви, че се отказва от трона и признава новия император Галба, стига Галба да му повери управлението на Египет.
Но и този план бил не по-малко безсмислен. Ако се явял пред народа без войска и без сила, нещастен и просител, то народът веднага би го убил.
Тогава взел друго, още по-безсмислено решение — да избяга при партите, при вековните врагове на Рим. Но същата нощ, щом заспал, гвардията му го изоставила. Отишла в Рим. Разгневен, Нерон пратил да обадят на Тигелин да дойде веднага във вилата му. Тигелин въобще не отговорил на Нерон.
Тогава всичкият му кураж се изпарил. Не знаел какво да прави. Превърнал се в човешка отрепка. Ако останел във вилата си, преторианците щели да дойдат и да го отведат. Взел със себе си двама-трима верни свои слуги и излязъл. Навън бушувала буря, леел се пороен дъжд. Обиколил много селски къщи и чукал на вратите им. Но никой не му отворил. Отчаял се и се върнал във вилата си. Цялата й прислуга вече била избягала. Вилата била пуста. Почнал да тича из всички помещения и етажи, за да намери някого и най-вече оръжейника Спикил, за да го накара да го убие. Но и той бил избягал. Нерон излязъл отново на полето и се затичал към Тибър, чиито води, придошли от дъжда, се носели с грохот. Искал да се хвърли в мътните талази и да се удави.
Но в този миг един предан нему освободен роб, на име Фаон, изтичал при императора и му попречил да направи тази постъпка на крайно отчаяние, която Нерон може би в последния момент нямало да извърши.
— Ела да те скрия в моята къща! — казал му той.
Домът на Фаон се намирал на четири километра северно от Рим. Нерон приел. Взел със себе си любимия си Спор и още един друг свой предан освободен роб, Епафродит, а така също и един слуга. Качили се на коне и потеглили загърнати в плащове. Нерон си вързал и кърпа на лицето, та никой да не го познае.
Трябвало да прекосят целия град, от единия до другия му край, за да отидат в къщата на Фаон. За щастие бурята продължавала, мълнии разсичали небето, всички се били затворили в къщите си. Така че свитата успяла да премине през целия град и да излезе отново на полето. Когато минавали край казармите на преторианците, в подножието на Палатинския хълм, чули крясъците и песните на пияните войници. Всички пиели и проглушавали света с радостните си викове. Пиели за здравето на новия си господар — Галба. И проклинали Нерон. И се заканвали!