— Смърт на тиранина!
На едно място бегълците срещнали един гражданин:
— Какво ново за Нерон? — запитали го те.
— Преследват го!
Неочаквано конят на Нерон се препънал в някакъв труп. Животното се подплашило и се изправило на задните си крака. Кърпата, с която императорът си бил закрил лицето, паднала. И тогава един стар войник го познал. Вдигнал високо фенера си до лицето на беглеца, изгледал го добре, сетне го поздравил.
Не изглеждало, че това произшествие може да има някакви последствия. И затова всички от свитата го забравили.
Препускайки в галоп, петимата мъже стигнали при Целийската врата, на северния край на града. Никаква стража не пазела вратата. Преминали светкавично през нея и излезли на полето. Стигнали в къщата на Фаон, слезли от конете и влезли вътре.
Фаон приготвил на Нерон такова скривалище, че никой, дори хората от стопанството му да не могат да открият присъствието му. В един вентилационен отвор в стената Фаон устроил последното жилище на императора — сламена постеля, парче хляб и кърчаг вода. Това било всичко.
Тогава Епафродит застанал пред тази тъмна дупка и казал на Нерон:
— Щом работите са стигнали дотук, нямаш никакъв друг изход, освен да поставиш край на живота си по почтен начин, както сториха това толкова видни римляни, когато ти им заповядваше! Иначе, рано или късно, ще те открият и ще те убият, след като първо те подложат на изтезания, а покрай теб ще отидем и ние като предатели!
Нерон намерил съвета за правилен. Императорът бил вече толкова уморен и отчаян! И заповядал да му изкопаят гроб в скривалището, където се намирал.
Приятелите му почнали да копаят гроба пред очите му. Нерон следял зловещата им работа. После им казал да отидат да донесат няколко ведра вода, за да измият тялото му от кръвта, след като се самоубие.
Приятелите му изпълнявали нарежданията на господаря си мълчаливи и печални, а в това време Нерон плачел. И току повтарял:
— Какъв артист загива! Qualis artifex pereo!
Скоро гробът бил готов. Кофите с вода били наредени край него. Приятелите му донесли от двора, пак по нареждане на Нерон, няколко мраморни плочи, за да покрият с тях гроба. Обаче бившият император, който някога изисквал от жертвите си да се самоубиват веднага, щом им даде заповед, сега намирал, че самоубийството не е много лесна работа. И все отлагал своето. Страхувал се. Нямал смелост да забие меча в гърдите си.
В крайното си отчаяние все се надявал, че може да се случи някакво чудо и да се спаси. В такава нерешителност преминала цялата нощ. Когато пукнала зората, небето било съвсем чисто и скоро слънцето засияло след нощната буря.
Не се минало много време и от Рим пристигнал вестоносец, изпратен от някакъв верен дворцов човек, и предал на Фаон писмо. Нерон го грабнал нервно и прочел, че Сенатът го бил обявил за „враг на отечеството“ и че по всички посоки били изпратени конни отреди да го открият и да го отведат жив в Рим, за да бъде умъртвен „по стария римски обичай“.
— Какъв е този „стар римски обичай“? — запитал Нерон, който познавал само… новите обичаи!
— Събличат осъдения гол, притискат врата му с една вила и го бият с бич, докато издъхне.
Като чул това обяснение, Нерон разбрал, че няма никаква надежда за спасение. Взел двата ножа, които носел, опрял ги на гърдите си, но пак не му достигнала смелост да ги забие. Щом усетил върху голите си гърди студената стомана, бившият император бързо дръпнал ножовете и ги захвърлил настрани.
— Не е дошъл още моментът! — прошепнал той.
Все още се надявал на чудо!
След малко взел отново един от ножовете и опитал острието му. За да спечели време, накарал любовника си Спор да изпее предсмъртната му песен.
— Карай полека! — казал му той. — Не бързай!
Когато песента завършила, Нерон се огледал и казал:
— Не знам как се самоубива човек! Ще има ли някой от вас добрината да се самоубие преди мен, за да видя и се… науча?
Но никой не се помръднал. Нито една уста не се отворила.
— Позор! — изстенал Нерон.
И почнал да бърше с плаща си потта, която се стичала по челото му.
И бършейки потта си, Нерон говорел сам на себе си:
— Ах! Трябваше да се самоубия досега! Ах! Не е правилно, че се боиш, Нероне! Трябваше да имаш смелост в такива критични мигове! Хайде, напред! Не трепери! Хайде, убий се!
И въпреки всичко това, не смеел да забие ножа в сърцето си. Потял се, говорел си сам, поглеждал околните, имал всичкото добро желание да свърши със себе си — но не можел.