В този миг се чул конски тропот. Нерон изтръпнал. Епафродит излязъл навън да види кой иде. След малко се върнал пребледнял и съобщил на господаря си, че войниците открили убежището му и са дошли, за да го отведат. Изглежда, че старият войник, който познал бившия император, когато кърпата се смъкнала от лицето му, показал на конния отред в каква посока се отправил Нерон. И по това войниците разбрали къде се бил скрил, а именно — в дома на Фаон.
Когато чул, че идват да го отведат, Нерон си казал:
— Всичко е вече свършено!
Заел театрална поза и почнал да декламира на гръцки стихове от Омир, в които се казвало: „…тропотът на бързоногите коне достигна до ушите ми…“ След това сърцераздирателно повторил тъжните думи:
— О! Какъв велик артист загива! Какъв велик!
Стъпките на войниците се приближавали към скривалището на Нерон. Тогава актьорът император стиснал силно дръжката на ножа, сякаш се боял да не го захвърли отново, и го забил в гърлото си, подпомогнат от Епафродит, неговия писар, както съобщава Светоний.
Кръвта шурнала от раната. Императорът паднал на земята. Кръвта продължавала да тече и силите му постепенно отпадали.
В този миг в скривалището нахълтали войници начело с един офицер. Когато видял ужасното зрелище — търкалящия се в локва кръв Нерон, — офицерът изтичал и се опитал да затъкне с плаща си раната и да спре кръвта. Искал да го спаси от този вид смърт.
— Много късно! — прошепнал императорът.
И веднага след това загубил съзнание.
Било 9 юни. По някакво дяволско съвпадение на 9 юни се била самоубила по заповед на Нерон и жена му Октавия.
Когато издъхнал, очите му останали широко отворени и сякаш се втренчвали във всеки, който го поглеждал. Изразът им предизвиквал ужас. Последното му желание било враговете му да не му отрежат главата, за да се „поругаят“ с нея. Ала станало тъкмо обратното. Не само че не се „поругали“ с трупа му, но напротив, устроили му величествено погребение.
Така завършил живота си този трагически актьор, този всесилен и популярен монарх, в разцвета на живота си, на върха на физическите и душевните си сили.
И право казано, Нерон бил по-добър от всичките си предшественици, изключая, разбира се, Август. Бил много образован, питаел истинска любов към литературата и изкуствата, бил великолепен дипломат и когато искал, проявявал ненадминато царско достойнство и вдъхвал голямо уважение. Но станал първи римски гражданин в една дълбоко загнила епоха. Следователно не би могъл да постигне това, ако би бил по-друг, нито пък да се задържи на трона сред такова престъпно обкръжение, ако сам той не вършел престъпления, за да се защити.
Когато вестта за самоубийството на Нерон стигнала в Рим, тълпата почнала да танцува от радост, казва ни Светоний. Но Тацит не е съгласен с това. Само консервативната аристокрация се зарадвала. Народът съжалявал за него, защото го обичал — ала немалко „клиенти“4 на старите аристократи проявили шумно радостта и задоволството си.
Но и в този случай станало това, което обикновено става в критичните моменти на историята. Офицерите на преторианците излъгали войниците си. Казали им, че Нерон избягал в Египет и следователно трябвало да приемат за император Галба. Но после, когато узнали, че Нерон не бил избягал, преторианците се възмутили и заявили:
— Ние никога нямаше да изоставим нашия покровител, ако не ни бяхте измамили, че той ни е изоставил!
И понеже народът смятал, че Сенатът и царедворците са извършили предателство спрямо Нерон, избухнали безредици и мнозина от тях били убити с камъни и тояги.
Въобще смъртта на Нерон предизвикала кървави смутове. Цялата общественост — това признал открито пред Сената един от видните „отци“ — искала просто Нерон да възкръсне, та в империята отново да настъпи спокойствие.
Две предани дойки на Нерон, Еклога и Александра, получили разрешение да отидат да се погрижат за трупа на любимото си „дете“. Заедно с тях отишла и старата му любовница, гъркинята Акте, която, изглежда, била вече приела християнството. Тези три жени измили тялото му и го оплакали заедно с женствения и неутешим Спор…
Погребението се извършило вечерта. Вероятно трупът на Нерон е бил изгорен в имението на Фаон, а урната с праха му била поставена в семейната гробница на Ахенобарбовците, горе на Пинцийския хълм.
Любопитното е, че една християнка, меланхоличната Акте, се погрижила за тялото на онзи, когото християните оприличили с Антихриста от апокалипсиса.
Още в деня на погребението един бивш фехтувач, фаворит на Нерон, а сега негов предател, заминал бързо за Галия, за да отнесе на Галба вестта, че Нерон се е самоубил.