След като изрекъл тези „мъдри“ слова, императорът наредил да му донесат вино, за да не чувствува вонята на труповете. Дал вино и на свитата си. И всички се напили пред зловещата гледка на подутите и разкапани трупове, над които се въртели рояци мухи.
В Рим влязъл в походна униформа, заобиколен от „орлите“ и байраците си. И веднага започнал да потъпква с крачищата си всички божи и човешки закони. Провъзгласил се за върховен понтифекс и пожизнен консул и раздал всички най-високи държавни длъжности на приятелите си и то за десет години; а през годините на републиката всички длъжности били едногодишни. Не давал сметка никому и законите не важели. „Неговото царуване — казва Светоний — било царуване на мимиците, водачите на колесници и на Азиатик.“
Но кой бил този Азиатик? Нека оставим пак на римския историк да ни обясни това: „Този Азиатик бе освободен роб, тясно свързан с императора още от детските му години и… двустранен негов любовник“!
Но един ден младият Азиатик офейкал от Вителий. Ала господарят му го открил в Потиол, където беглецът работел като кръчмар. Вителий го оковал във вериги, но скоро го освободил и го задържал при себе си. Обаче Азиатик имал своенравен характер и често пъти правел опити да се измъкне. Най-сетне му дотегнал и Вителий го продал на един собственик на група пътуващи гладиатори.
Но веднъж бившият му господар го видял при един гладиаторски бой, сред арената, готов да убие или да бъде убит. И тогава сърцето му се смилило над него! Взел си го обратно и го освободил.
Всичко това станало, когато Вителий бил още всемогъщ царедворец. Когато станал император, на официалното угощение в двореца, където бил поканен и Азиатик, сам господарят на света, изпълнен с възторжени чувства, поставил на малкия пръст на бившия роб златния пръстен, символ на аристократичната класа на конниците! А само малко преди това, на сутринта на същия ден, Вителий бил обявил официално, че би счел подобна постъпка за опозоряване на класата на конниците.
Лакомията и жестокостта на Вителий надхвърляли всяка граница. Ядял по три-четири пъти на ден — закуска, главен обед, вечеря и „пир“! Така наричал четвъртото хранене, искайки навярно да покаже, че другите са само едно обикновено похапване и че само последното е важно.
Съумявал да се натъпче здравата и четирите пъти, благодарение на навика си да излиза в коридора — след като се наяждал до насита! — и да отива при „вомиториума“, тоест мястото за повръщане, където повръщал всичката погълната храна, за да може да почне да яде отново!
И за да не плаща угощенията, карал мнозина от знатните римски граждани да го канят на гости. По този начин осигурявал безплатно ежедневната си храна и се натъпквал хубаво.
Всяко угощение струвало не по-малко от 400 000 сестерции! Но най-прочутото, най-историческото угощение е това, което брат му Луций му устроил, когато Вителий влязъл победоносно като триумфатор в Рим. На този пир били поднесени 2000 големи риби и 7000 домашни птици. Сам Вителий измислил едно „блюдо“, което нарекъл „щит на Атина“. Това „блюдо“ се състояло от черен дроб на морски папагали5, от мозък на пауни и фазани, от езици на фламинго и от бял хайвер на мурена.
За да се сготви това „ястие“, изпратили кораби от Венецианския залив чак до пролива Гибралтар, за да се уловят редките риби и птици.
Вителий бил толкова лаком, че не можел да се сдържи дори когато се правели жертвоприношения. Грабвал от жарта върху олтара полуопечените парчета месо и сладкиши и ги гълтал като гларус. Същото правел и когато минавал по улиците, край кръчмите. Вдигал капаците на тенджерите, измъквал късове месо, било горещи, било студени от предния ден и ги налапвал. Тези неща ни ги разказва Светоний. Гаргантюа на Рабле е измислена личност. Ала Вителий е действителен… герой!
Винаги бил готов да убива приятелите си или други „благородни“ граждани. И то от „благородни“ подбуди — било, за да си отмъсти, било, за да ги ограби. На един от приятелите си, който изгарял от треска, Вителий поднесъл чаша студена вода, където бил сипал тайно отрова без мирис.
Но най-вече убивал кредиторите си. А, искате парите си ли? Ще получите смърт! Онзи, който дръзвал да поиска дадените в заем и невърнати пари, заминавал веднага за там, откъдето никой… не се връща! При това не им давал възможност да се самоубият спокойно, ами карал да ги убиват пред него, за да гледа „та очите му да се радват на мъчителната им смърт“, както сам казвал. Да се пропусне такова прекрасно зрелище!
Двамата синове на един осъден на смърт помолили Вителий за милост. А това чудовище заповядало: