Досега видяхме как народите в древността са били измъчвани и ограбвани все от потомци на богове: властолюбиви патриции и авантюристи. С Веспасиан почва една поредица от императори, които не са благородници със синя кръв, а „рожби на народа“.
Тит Флавий Веспасиан, който заел мястото на Вителий, бил първият „селянин“ император. Родом бил от село Реата в Сабиния; дедите му слизали всяка пролет от планината в Рим, за да работят като надничари по нивите и градините на богатите земевладелци. Самият основоположник на династията на Флавиевци носел прякора Мулетаря, защото някога се занимавал с търговия на мулета, коне и роби.
Водачите на аристокрацията, които видяхме на върха на властта, ни дават представа за достойнствата на двете най-висши обществени съсловия — сенаторите и конниците. Представителите на народа ще ни покажат достойнствата на голямото и безименно множество на градското съсловие — и разликата между аристократите и гражданите ще бъде по-малка от приликата им.
Веспасиан бил, както се казва, стара кримка — необразован, недодялан, със среден интелект, но бил човек много практичен, закален, невзискателен в облекло и храна, и пестелив. Ако е бил само просто пестелив, бихме приели това като качество. Но той бил маниакално сребролюбив.
На трона се възкачил почти шестдесетгодишен. Имал голям жизнен опит, познавал добре хората и бил непоправим реалист. Народ, войска и аристократи го приели с готовност за монарх, защото им било дошло до гуша от скотщината на тримата последни императори, от анархията и от междуособиците. Впрочем той влязъл в Рим с ореола на победител на юдеите.
Всички си мислели, че ако не се прояви като добър монарх, ще могат лесно да се отърват от него с един бунт на преторианците. Но тук се измамили. Защото Веспасиан е вторият след Август римски император, умрял на трона от естествена смърт. И дори успял да установи своя династия, на Флавиевци, както Август — на Юлиевци. Впрочем той дори предупредил римляните за това свое решение. Един ден извикал гръмко в Сената:
— Ще ме наследят или децата ми, или никой!
Но как станал император? Съвсем случайно. Никога не бил и помислил за такова нещо. Не искал да стане дори „сержант“ във войската. Но с кавги и бой майка му най-сетне го принудила да влезе във войската. И за да дразни честолюбието му, наричала го „ликтор на брат си“, тъй като брат му бил почнал да получава политически постове.
И така при Клавдий Веспасиан станал хилядник, ковчежник, висш военачалник и консул. При това бил добър пълководец. В похода срещу Британия три пъти победил „враговете“. И навсякъде проявил заедно със способностите си на стратег и големи качества на администратор.
Когато след смъртта на Клавдий император станал Нерон, в своето „културно турне“ из Гърция той взел в свитата си и Веспасиан. Ала Веспасиан бил голям невежа. Не можел да разбере и оцени… дарбите на маестрото император. Така че, когато Нерон показвал талантите си на музикант и поет, недодяланият Веспасиан или си тръгвал посред представлението, или се изтягал на пейката и му удрял един сън!
Затова изпаднал в немилост пред господаря си. „Водачът на музите Аполон“ го изгонил от свитата си. Веспасиан се върнал разтревожен в Рим и се оттеглил в едно село, докато разгневеният му господар го позабрави, та случаят да няма лоши „последици“. Ала една сутрин пратеници на Нерон почукали на вратата му.
— Свърши се, загубен съм! — промърморил Веспасиан.
— Императорът ти възлага командуването на войските срещу юдеите!
От този миг нататък пътят на Веспасиан към трона бил открит.
Юдеите били въстанали и победили няколко пъти римския пълководец Гай Галба. Трябвало, значи, да бъде заменен с друг, опитен военачалник, и то с по-многобройна войска.
В Юдея Нерон искал да изпрати не само повече войска и способен военачалник, но и такъв военачалник, който да не вдъхва опасения на двореца. И действително, Веспасиан бил най-добрият пълководец на своето време, но същевременно бил безопасен. Защото не произхождал нито от някое голямо семейство, нито пък бил популярен сред народа.
Но всички се излъгали.
Докато Веспасиан воювал в Юдея, в Рим се случили събитията, които вече разказахме. В подножието на трона на цезарите се повалили един след друг само за няколко месеца трима императори — Нерон, Галба и Отон. Мизийските легиони, които, както отбелязахме, идвали на помощ на Отон, когато узнали, че Отон се самоубил, решили да провъзгласят за император един от своите, та да им простял всичките грабежи, насилия и убийства, извършени от тях в селищата, през които минавали на път за Италия.