Повод за избухването на въстанието дал прокураторът на Юдея Гесий Флор, който бил много зле настроен към местните жители, а и самата войска, съставена от чужденци, също мразела юдеите.
Въстанието на юдеите не било чак толкова безсмислено, както би могъл да помисли човек, имайки предвид края му. То имало неизчерпаема нравствена дълбочина и много реалистично съдържание. През онази епоха юдеите били наводнили Изтока и господствували най-вече в големите центрове. „Няма място на света — пише Страбон, — където това племе да не се е настанило или по-скоро да не е покорило страната.“ Мала Азия, Египет, Киренайка били пълни с юдеи. Тези страни били възприели юдейските нрави и закони. В Александрия те имали цял свой квартал с вожд, който ръководел общите им дела, съдел и бдял за изпълнението на договорите и завещанията им, сякаш бил управник на независима държава.
Навсякъде еврейските колонии представлявали държава в държавата. Навсякъде имали привилегии и никъде нямали военни задължения. Именно поради тези причини останалите националности ги мразели.
Ала със сплотеността си, с икономическата си експанзия из целия Изток, със способността си да вдъхват респект и с превъзходството си във всички области евреите почнали да мислят, че ще завладеят света.
Благодарение на икономическото и националното си превъзходство в целия Изток евреите не смятали за невъзможно да победят римляните. Впрочем не им било за първи път да се сблъскват със силни завоеватели. Два и половина века преди това успели да победят и да прогонят от страната си друг един могъщ владетел, Антиох Епифан, под героичното ръководство на Макавеите и на… ангелите! Така и сега, през първите пет месеца на въстанието евреите прогонили Флор от Ерусалим. И разпрострели властта си над цяла Юдея, над Галилея и над част от Персия, превзели и всички крепости край Мъртво море. Онези от азиатските народи, които като партите мразели римляните, се възползували от сгодния случай и също въстанали. И ако всички поробени народи били сторили същото, то тогава „империум романум“ на комедианта император (Нерон) бързо би се разпаднала и в Азия, и в Северна Африка.
Но другите народи мразели евреите повече от римляните. Римляните направили това, което се прави винаги при подобни случаи. Използували безпогрешния принцип „Разделяй и владей“. Вдигнали останалите народи на Азия и Африка срещу… убийците юдеи. Впрочем това не било трудна работа, защото вождовете на покорените народи били римофили и продажни. Имали интерес от победата на тираните, защото тази победа би гарантирала привилегиите им. Така че тези „врагове“ на въстаниците били много по-опасни от римските легиони.
И успешното начало, вечното начало на антибунтовническите движения било сложено. „Лоялните“ народи сложили под нож евреите във всички големи градове в Мала Азия. В Кесария били изклани 20 000 души, в Александрия — 50 000 и още толкова в Антиохия, столицата на Сирия. Паднало голямо клане на „злодеи“, извършено от подбужданите от тираните раболепни тълпи на Изтока.
Провалила ги обаче не враждебността на съседите им, а предателството на техния цар Агрипа II. Когато народът се вдигнал срещу завоевателя, Агрипа избягал от столицата си Ерусалим заедно с целия Херодов род и отишъл при римляните и заедно с тях се борил против народа си. И дори бил в Антиохия по време на кланетата, предателят му с предател, и макар че сам не участвувал в тях, но душата му се възрадвала!
Врагове на въстанието били и ерусалимските фарисеи. Тези, които останали в града, не смеели, разбира се, да ударят открито въстаниците, но с всички възможни средства саботирали освободителната борба на своите „братя“.
Ако другите народи на Мала Азия се били притекли на помощ на юдеите и ако съсловията на богатите не предателствували, това въстание също щяло да успее, както въстанието на Макавеите. Защото героизмът, презрението към смъртта, фанатизмът и вярата им били толкова големи, че този народ без войска и без военачалници извършил чудеса от храброст, рядко срещащи се в цялата история на човечеството, и успял да разтърси Изтока на Римската империя. И наистина се изпълнило пророчеството на Енох, който видял агнетата да държат мечове и да гонят дивите зверове!
Фактът, че въпреки предателството на своите, въпреки враждебността на съседите си юдеите успели да издържат цели четири години и често пъти да побеждават консулски войски, показва, че въстанието не било безразсъдно дело и имало големи възможности за успех.
Гесий Флор станал прокуратор на Юдея през 64–65 година благодарение на подкрепата на жена си Клеопатра, която била приятелка на прочутата Попея, съпруга на Нерон.