Войната, която Веспасиан водел срещу юдеите, била всъщност пълно изтребление на един народ — в световната история не можем да намерим много такива ужасни войни. Но римляните най-вече прилагали този начин на воюване чрез унищожаването на цели народи и пълното разрушаване на градовете, както направили с Картаген, с Коринт, а сега и с Ерусалим.
От тези първи епизоди на войната защитниците на Ерусалим ясно разбрали, че не съществува никакво средно решение за тях. Трябвало или да се бият като лъвове и да победят без оглед на жертвите, или трябвало да паднат до един. И наистина се били като лъвове, без да се жалят и загинали до един!
Веспасиан и Тит презимували в Кесария и се готвели през идущата пролет да обсадят Ерусалим, бърлогата на злодеите.
В свещения град се били събрали всички останали живи защитници на градовете и крепостите в Галилея, паднал вече в ръцете на врага. Всички били решени да продължат тежката борба до последна капка кръв. Йоан от Гискала, фанатизиран въстаник и бунтар, след падането на родния му град, давал кураж на ерусалимците:
— Римските войници ще могат да преминат стените на Ерусалим само ако им израснат криле! Не сме победени!… И по-добре, че всички сме се събрали тук, вместо да разпиляваме напразно силите си из малките градове! Тук всички заедно ще браним нашата метрополия.6
И за да може въстанието да се развива свободно и опозиционните елементи да не го подкопават и да му създават пречки, борците решили да прочистят вътрешния си фронт. Най-крайните „ревнители“ на въстанието изклали всички, които считали за „съмнителни“. Осквернили дори храма. Защото току влизали и излизали от дома господен с мръсните си обуща и дори спели вътре!
Преддверието на храма било изцапано с кръв. Хората, които умирали за бога на Израел, сами потъпквали най-светите неща на този бог!
Жреците и старците викнали, че тази мерзост е била предсказана от пророк Данаил, когато казвал, че храмът ще бъде омърсен „в навечерието на последните дни“!
Но не било само това светотатство. Извършени били и други подобни. Дали най-високата и важна длъжност на върховен жрец на един прост и невежа човек, без да държат сметка и да зачетат „привилегиите“ на старите известни семейства, от които досега се избирали върховните жреци!
Читателят лесно ще разбере, че всичките тези слухове за светотатства и потъпкване на свещените привилегии били разпространявани от богатите класи, за да предизвикат униние сред народа.
Тази „нечестивост“ на въстаниците — оскверняването на най-свещените неща! — възмутила много „благочестивите“ аристократи! И решили да започнат открита съпротива срещу „ревнителите“. Разбунтували всички опозиционно настроени и „благоразумни“ елементи в града и затворили вътре в храма въстаниците.
Тогава въстаниците повикали на помощ идумеите. Идумеите били нередовни военни части, които обикаляли около Ерусалим и които отъждествявали войната с грабежа — както впрочем вършат това и всички „вражески“ войски.
Идумеите влезли в Ерусалим и съединени с въстаниците, сложили под нож предателите. Анна, водачът на опозицията, бил убит заедно с много садукеи. Цялото висше жречество, всички представители на аристокрацията станали жертви на клането. Труповете им — невиждано дотогава светотатство! — не само че не били погребани, но и били хвърлени под стените на града, за да ги разкъсат кучетата, чакалите и орлите!
Трябва да отбележим, че този Анна, водачът на опозицията, бил син на върховния жрец Анна, най-безмилостният обвинител на Исус и главният виновник за кръстната му смърт според евангелията.
В Ерусалим не останал нито един член на царското семейство. А също така и нито един член на висшето жреческо съсловие. Господар на Свещения град и на съдбата на Юдейската нация станала демократическата част на народа, „ревнителите“. Смята се, че са били изклани около дванадесет хиляди „предатели“ и „съмнителни“.
Терорът и въстаническият съд отсега нататък са господари на Ерусалим. Семейството на Исус и първите християни напуснали, разбира се, не без риск за живота си града. Защото вратите на града и пътищата били поставени под надзор и въстаниците избивали всички бегълци.
Избиването на двете най-горни обществени съсловия, на Херодовци и на садукеите, сиреч на светските и на духовните ръководители на Израел, укрепило въстанието. Защото Херодовци и садукеите били естествени съюзници на римляните и врагове на народа. И подкопавали с всички средства, тайни и явни, борбата за освобождението на родината си.
Но въстанието е било осъдено на неуспех поради две основни причини: 1) защото не било добре организирано във военно отношение, а врагът, като държава на насилието, имал много войници, разбира се, покварени и грабители, ала организирани и опитни във военното дело; 2) защото срещу юдеите воювали не само всемогъщата Римска империя, но и съседните им народи. Тези народи ги мразели, защото юдеите проявявали верска нетърпимост и се отнасяли с всички чужденци презрително, като към нечисти хора; и освен това търговският гений на евреите представлявал пречка на домогванията им за икономическо господство в Изтока.