Единственият народ в Средиземноморието, който никога не се отказал от човешките жертвоприношения през целия си предисторически и исторически живот, е римският. Защото жертвувани са били хора — чрез гладиаторските борби и боя с диви зверове — чак до годините на Константин Велики и Онорий.
И докато в повечето случаи у другите народи човешките жертвоприношения имали религиозен характер, у римляните те имали политически. Римляните не били много набожни и устройвали кланета на хора само за развлечение и демагогия. При това кланетата не били организирани от жреците, а от държавата и видните дейци от олигархията!
Както вече казахме, у римляните още от стари времена съществувал обичай да устройват гладиаторски борби при погребенията и деветте дни на покойниците си — ludi Novemdiales. Целта на тези човешки жертвоприношения била закланите роби да прислужват на господаря си на другия свят, а също така и за да омилостивят бога на ада. Подобен обичай имали Омировите гърци. Някои историци твърдят, че римляните възприели този обичай от етруските и че първите публични гладиаторски борби били устроени през 264 г. пр.н.е. Съмняваме се, че този обичай би могъл да се въведе и така да разцъфти в Рим, ако не е съществувал от по-рано.
Във всеки случай с течение на времето гладиаторските борби станали любимото развлечение на римския народ, „зрелище, на което се стичат всякакъв вид хора и от което тълпата изпитва голямо наслаждение“, пише Цицерон.
Именно затова различните кандидати за високите държавни постове поднасяли такива забавления на народа — и го покварили.
В старите времена народът се забавлявал с пиене, танци и песни. Но управниците му го накарали да забрави всички тези неща, направили го неспособен да създаде драмата, най-висшето духовно постижение на културата, и да „загуби мъжеството и интелигентността си“, както казва английският историк Фоулър.
Тези диви обичаи се разпространили из целия древен свят, от единия край на Запада до другия край на Изтока и покварили всички покорени народи — с изключение на гърците, които не можели да понасят такива отвратителни зрелища.
До 105 година гладиаторските борби били устройвани от частни лица. Затова и гладиаторските двойки не били многобройни. Но след това се намесила самата държава и не само уреждала тези зловещи празненства под ръководството на специални длъжностни лица, едилите, но хранела и подготвяла обречените на смърт.
Първоначално „материал“ за тези зрелища се набавял от робите, военнопленниците и осъдените на смърт. По-късно обаче, когато завоеванията на римските легиони се разширявали и римската цивилизация „растяла“, не само роби, пленници и осъдени на смърт, но и представители на най-висшите съсловия на сенаторите и конниците, и дори императори излизали на арената и се биели като гладиатори.
И полека-лека стигнахме от забраната на тези зрелища, която първоначално Сенатът искал да наложи, до другия край, до утвърждаването им със закон. Но как се оправдало това? Ще видим по-нататък.
Когато Сенатът узаконил гладиаторските борби като обществено развлечение, с други думи, когато това почитано и консервативно събрание загубило своя авторитет и изпаднало до такава степен в нравствено отношение, че почнало да угажда на различни силни военачалници и диктатори, то се опитало да оправдае това узаконяване. И знаете ли как го оправдало? Както се оправдават навред и винаги разни такива страшни неща — за благото на родината! Казали: тези зрелища насаждат в душата на народа боен дух и суровост — чисто завоевателски добродетели! — и за да се спре въвеждането на гръцките спортни игри, защото са прекалено… благородни, без проливане на кръв и ще… развалят добрите нрави и мъжеството на римляните!
Колкото повече забогатявали държавата и предприемачите — политици и лихвари, — толкова по-пищни ставали и по-често били устройвани кървавите зрелища с гладиатори, много пъти съчетани и с бой с диви зверове. Вместо някогашните малобройни гладиаторски двойки, силните на деня поднасяли на римските си гласоподаватели стотици гладиаторски двойки. Този вид борби се наричали „стадни“ (gregatum). И понеже амфитеатърът не можел да побере всички „стада“, заградили в полето край Рим едно обширно пространство и там устройвали голямата касапница.