Във връзка с преследванията, предприети срещу весталките, бихме искали да отбележим следното — откакто Нерон осквернил техния свещен орден, девствените жрици на богиня Веста престъпвали както средновековните монахини клетвата си за целомъдрие. Веспасиан и Тит, които знаели какво е положението, се правели на слепи, за да избегнат обществен скандал, както ни казва Светоний. Ала този звяр Домициан искал да мери греховете на другите с аптекарски везни. И издал следния закон — ако весталката била прегрешила само веднъж, просто я убивал; но ако била прегрешила повече пъти — разбира се, така било почти винаги! — заравял я жива. И затова Оцелата и Веронила били убити, но игуменката Корнелия била заровена жива, защото не обуздавала желанията си.
През първите години на царуването си Домициан се преструвал, че се отвращава от кръв. Този тиранин, който по-късно „принесъл в жертва“ на зверовете в амфитеатъра хиляди християни, в началото на царуването си поискал да забрани жертвоприношенията с волове.
По същото време направил и други такива добри дела. Опростил всички дългове към държавата, които били по-стари от пет години. Този човек, чиято дясна ръка по-сетне били доносниците, благодарение на които убивал богатите граждани и обсебвал имуществото им, когато стъпил на престола, почнал да преследва доносниците. „Един владетел, който не наказва доносниците, всъщност ги поощрява!“ — казвал той.
Всичко това било в началото. Такива били в началото и Калигула, и Нерон. Но по-късно смъкнал овчата си кожа и показал какъв вълк се криел под нея. И се хвърлил с две ръце да трупа пари. С особено настървение преследвал аристократите. Защото аристократите били недоволни и с мъка понасяли да имат над главата си за господар на държавата и света един плебей, сина на един мулетар!
Убивал консулите и сенаторите по най-смешни поводи. Така например убил Салвий Коциан понеже… празнувал на рождения ден на чичо му, императора Отон; убил Метей Помпейан, защото четял на хора от народа публичните речи на Тит Ливий; освободения роб Епафродит — защото помогнал на Нерон да се самоубие; Хелвидий — защото представил на театралната сцена Парис — Домициан сметнал, че с това Хелвидий искал да припомни на римляните танцьора Парис, любовника на жена му, когото Домициан собственоръчно бил убил.
С течение на годините станал толкова жесток, че наказвал „заговорниците“, сиреч враговете си, по нов начин — изгарял подкоремните им части и им отсичал ръцете.
Домициан, последният от рода на Флавиевци, но нито първият, нито последният кошмар на древния свят, бил висок, атлетически сложен, красив мъж, с големи очи и благо изражение. Така ни го описва Светоний. Ала след някаква болест, която прекарал, краката му станали хилави, а с годините и поради заседналия живот коремът му нараснал извънредно много и косата му окапала. Останало му обаче благото изражение на лицето. То било толкова „благо“, че веднъж сам той казал в Сената:
— Моята честност личи и по делата ми, и по… лицето ми!
Личали наистина, и то толкова добре честността и благостта на това чудовище, и аристократи и народ така хубаво ги чувствували, че когато „заговорниците“ го убили, върховното и древно събрание на patres conscripti — Сенатът — веднага гласувал трупът на убития да се хвърли в Тибър от скалата, от която още от стари времена хвърляли труповете на убитите роби, да се разтрошат на парчета всичките му статуи, да му се отнемат всички титли и занапред името му никога да не се споменава в римската история и в политическия живот.
В отличие от баща си и от брат си Домициан бил голям мързеливец. Не обичал да се движи пеша или на кон, а само на носилка. Не четял, не пишел, не размишлявал много-много и не ядял кой знае колко, но затова пък много обичал жените. Цялото си време прекарвал в компания с красиви жени. Това била цялата му гимнастика — „любовна гимнастика“, както сам казвал.
Когато станал император, Веспасиан направил свои съуправници двамата си синове — Тит и Домициан. Тит бил сдържан, но Домициан злоупотребявал много с властта, която му дал баща му; продавал държавните длъжности и се показал толкова разпуснат в нравите си, че хората още оттогава си знаели какво ще стане един ден, ако той се качи на трона.
Когато Веспасиан умрял, Тит, и като първороден син, и като прославен военачалник, трябвало да наследи баща си. Ала бездарният и страхлив Домициан се опитал да плати двойно повече на преторианците, за да провъзгласят него за император вместо брат му. Но тъй като не успял да нагласи работата, започнал тайно да действува против брат си. Разправял, че в завещанието си баща им Веспасиан определял двамата братя да царуват заедно, но Тит фалшифицирал завещанието — твърде обикновени неща за епохата на римските диктатори и императори.