И когато Тит легнал болен, всички смятали, че Домициан го отровил, или пък разправяли, че го посъветвал да се окъпе със сняг и тази баня го пратила в гроба.
Това нищожество Домициан, този зъл, мързелив и коварен човек, през първите години на царуването си, като се чудел как да убива времето си, се затварял всеки ден по един час в стаята си, ловял мухи и ги… нанизвал. Де да можел да продължи все това си забавление — да убива мухи! Защото по-късно, когато сребролюбието му го направило алчен, а страхът — жесток, убивал хората като… мухи! И както Светоний ни казва — „проявявал голяма изтънченост в зверствата си“.
Веднъж поканил в двореца един прочут през онази епоха актьор, турил го да седне до себе си, отрупал го с подаръци, а сетне го изпратил до дома му с почетен ескорт. А на другия ден… го разпънал на кръст!
Никога не произнасял смъртна присъда без съжаление — или по-скоро си давал вид, че съжалява. И за да покаже добротата и великодушието си, позволявал на жертвите сами да си изберат каква смърт им… харесва най-много!
Домициан мразел благородниците, защото те го презирали, както казахме, заради народния му произход. Но това съвсем не означава, че обичал народа. Във всеки случай имал голяма полза от омразата си към благородниците — убивал ги и конфискувал имуществата им. Върховният официален представител и защитник на благородническата класа бил Сенатът. И затова Домициан най-често избирал жертвите си от „патрицианството“ и от Сената. Но не пренебрегвал и… народа. Не само че не обичал народа, но и го избивал. Ето едно доказателство за това — Домициан предприел едни от най-жестоките гонения срещу християните. А обикновено християните били бедни хора от народа. Преследвал ги и ги избивал „на стада“ за безбожие! Но нито той, нито пък някой друг от гонителите им знаел какво представляват християните и в какво вярват. И нито той, нито другите се интересували от това. Всички считали християните за магьосници, които извършват човешки жертвоприношения, за кръвосмесители и рушители на божествения порядък. Веднъж довели при него неколцина християни и когато той ги запитал какво работят, те му показали мазолестите си длани и му отвърнали:
— Земеделци!
„И тогава — казва Зонарас — Домициан разбрал, че християните не са опасни хора и дал заповед да се прекратят гоненията.“
Възмездието за всичките злодеяния и грабежи на Домициан дошло от аристокрацията и от жена му. Аристократите избрали човека, който трябвало да убие императора. Това бил ковчежникът на императрицата Стефан. Тъй като ликвидирането на чудовището било организирано много хитро, ще разкажем това.
За да не събуди подозренията на недоверчивия си и коварен господар, Стефан няколко дни преди убийството превързал лявата си ръка и скрил ножа си под превръзката. Една вечер тъкмо когато Домициан се бил запътил към банята, дежурният офицер го настигнал и му доложил, че един от дворцовите служители моли да бъде приет от императора, за да му предаде „важни и спешни новини“. Императорът разрешил да въведат този дворцов служител. Това бил именно Стефан, който му предал малка записка. И докато Домициан я четял изплашен, Стефан забил ножа си в корема му. Домициан се нахвърлил веднага върху нападателя, за да го обезоръжи, но тогава изскочили и други заговорници, все дворцови хора, и го довършили.
Така заплатил за греховете си този зъл владетел — „най-отвратителният император след Нерон“, както го нарича Зонарас.
(обратно)ИКОНОМИЧЕСКАТА ОЛИГАРХИЯ
Запознахме се досега с немалко прочути римски политически дейци. Описахме ги, разказахме историята им, разголихме ги. Но читателят не бива да се мами, че именно тези „герои“ представляват историята на римската държава и цивилизация. С други думи, читателят не бива да мисли, че историята на народите е историята на няколко изключителни личности, както смятат историците идеалисти и философите индивидуалисти като Карлайл. Историята на Рим е преди всичко история на класите и в историята на никой друг народ това явление не е така силно изразено. Борбите между патрициите и плебеите продължили цели два века. Те били много кървави, но в края на краищата завършили с равенство пред законите на представителите и на двете класи. Казваме „пред законите“, защото в действителност пак само патрициите и богаташите можели да се занимават с политическа дейност, да управляват държавата и да експлоатират плебеите.