Начело на римското общество стояли сенаторите и конниците — съответно, класата на политиците и класата на плутократите. Тези две класи представлявали политическата и икономическата олигархия на Рим. Видяхме как големите богатства се натрупвали от ограбването на провинциите. Но управлението на провинциите не било единственият източник на забогатяване.
Сенаторите се занимавали само с политика. На тях им било забранено да се отдалечават от столицата, за да не изоставят големите си задължения. Стопанските си интереси те възлагали на конниците, които били един вид бизнесмените на онази епоха. И тъй сенаторите и конниците си сътрудничели и били тясно свързани помежду си не само икономически, но и политически. Най-големите „работи“ ставали с помощта на държавата. Благодарение на концесиите, давани от държавата, конниците държели в ръцете си целия икономически живот на страната; работели за своя сметка и за сметка на сенаторите, които пък били… държавата!
В Рим съществували два икономически кръга — банкерите, които отпускали заеми с огромни лихви на частни лица или на държавата, и предприемачите и „бирниците“. Предприемачите се занимавали със строежа на обществени сгради и с големи държавни доставки, получавани чрез търг. „Бирниците“ вземали под наем събирането на обществените приходи. Банкерите, предприемачите и „бирниците“ образували дружества и издавали акции, за да носят по-малък риск. Защото работите, с които се занимавали, носели големи печалби, но и големи рискове.
Държавата почнала да взема заеми главно след Втората пуническа война, когато нахлуването на Анибал в Италия принудило Рим да хвърли и последния си петак за спасението на отечеството. Хората, които най-напред почнали да дават заеми на държавата, първоначално не били банкери, а най-обикновени сарафи. Заменяли чуждите пари с римски монети. С покоряването на голям брой чужди страни войниците и военачалниците донасяли много чужди пари и се появила нуждата от специални хора, които да познават чуждите пари и техния курс. И, естествено, тези сарафи спекулирали с тази работа.
Всички „банки“ от този род и всички „дружества“ за държавни доставки и строежи имали кантори на Форума. И така с течение на времето думата „форум“ (на гръцки „агора“), започнала да означава „борса“!
Дружествата на „бирниците“ вършели големи работи. Защото държавата нямала организирани служби по много въпроси, както днес имат такива министерствата. И затова повечето от държавните работи се поемали от „бирниците“. Те и предприемачите се занимавали с въоръжаването и снабдяването с хранителни припаси на войската и флотата, с прокарването на обществени пътища, строежа на обществени сгради и храмове, събирането на данъците и набавянето на необходимото жито за хляба на народа. Всички тези „работи“ били много сладки, но и много смърдели. Заемали се с тях както винаги най-отраканите, дето разполагали с най-много средства и „смазвали“ най-много управниците.
И сега си представете какви били „бирниците“ в провинциите при събирането на десятъка и на другите данъци. Били същински зверове и народът треперел от тях. Това били не само кръвопийци, но и съвсем безсъвестни хора. И за да могат да дерат здравата нещастните селяни и занаятчии, погрижвали се да бъдат добре с управителя на провинцията. За да го имат на своя страна и да им оказва помощ с войниците си, „смазвали“ го и него както трябва!
Всички провинции и цяла Италия били опустошени от гражданските войни и от грабителствата на различните военачалници. Така че и управителите, и „бирниците“ не можели да намерят много нещо за крадене. И въпреки това съумявали да си тръгнат натъпкани с пари и вещи. Управителите на провинциите подкрепяли „бирниците“, разбира се, за да понамажат нещо, но и по политически съображения. „Бирниците“ били важни фактори, защото поддържали партиите с пари и гласоподаватели. И когато напускал „вилаета“ си, всеки управител представял своите приятели „бирници“ на приемника си. Дето се казва, машинката била добре курдисана и работела за всеки нов „паша“ на провинцията.
Когато станал управител на Киликия, Цицерон написал препоръчително писмо до пропретора на Витиния Поплий Силий Нерва за едно „приятелско“ дружество, което било откупило събирането на данъците: „Това дружество — писал той — е не само мой клиент (Цицерон бил един от най-големите адвокати на своето време!); аз съм тясно свързан с повечето от съдружниците.“
В друго свое писмо до зет си Фурий Красип, квестор на Витиния, Цицерон писал за същото дружество: „Направи всичко, каквото можеш… Знам какво е влиянието на един квестор… Ще ми направиш голяма лична услуга и ти гарантирам, че витинийското дружество не забравя улесненията, които му се правят, и знае да изрази признателността си!“ Струва ти се, че е писмо от наше време! Политическите нрави през всички епохи на упадък изумително си приличат. И като си помисли човек, че Цицерон се е гордеел и дори сам си вярвал, че е истински патриот, честен гражданин и високонравствен философ!