Държавни служби от този род и такива безбожни грабители на народа докарали общественото и нравственото разкапване на империята. Парите, които се стичали в Рим от тези „бирници“ по този начин — не постоянно, а на вълни, изведнъж, приличали на наводненията, когато водата не напоява нивите, а ги съсипва.
Тези пари не се използували за производствени мероприятия, а се превръщали в банков и предприемачески капитал. Никога не се връщали в провинцията, от която били дошли. Парите на Сула, на Лукул, Помпей, Крас, Цезар, Антоний, Октавиан, на всички тези „велики мъже“ и на хилядите други „малки мъже“, на завоевателите, на управителите на провинции, на „бирниците“ и на предприемачите не отивали за обработването на земята, нито за производството (занаятчийското), а се превръщали в капитал, в пари, които раждат други пари, или пък се харчели за непроизводителни цели — строеж на дворци, забавления и покупко-продажба на съвести на управници и управлявани. Пръскали се пари, за да се подкупват разни управници, които да правят отстъпки от стопански характер на богатите или да се преструват, че не виждат злоупотребите, грабежите и измамите им; пръскали се пари, за да се купуват гласовете на тълпата — раздаване на крадени пари, на жито, месо и вино, — та да избира най-разточителните управници, които се нахвърляли като хищници върху държавната хазна или пък поемали управлението на разни провинции, което ще рече, абсолютна власт над нещастните им жители и ограбване на всичко! Защото, както вече много пъти казахме, управителите на провинциите — проконсули и пропретори с цялата си алчна сган от служители! — имали право да издават закони, без да питат никого и без да са задължени законите им да са съобразени със законите на Рим.
Жестокостта на римските управници и на икономическата олигархия към съотечествениците им и към чуждите народи, отвратителните забавления на управниците и тълпата, на богаташите и безделниците с гладиаторските борби, боят с диви зверове, публичното изгаряне на осъдените на смърт и други подобни неща показват колко варварска е била римската цивилизация и до каква степен политическата и икономическата власт ограбвала и покварявала народа!
Рим почнал да забогатява след победите си над Картаген, Гърция, Македония и Сирия — от началото на първия век преди нашата ера. Златото се стичало в държавната хазна от най-различни източници. Първият източник били огромните военни репарации, които победените народи плащали — за да не могат да се съвземат „во веки веков“. Вторият източник била плячката, която победоносните военачалници домъквали в Рим. Изчислено е, че от големите войни през I век пр.н.е. репарациите достигнали сумата от 150 милиона златни франка (20 франка един наполеон), а взетата плячка — на други 150 милиона франка, изразено в пари. Това са „чистите“ суми, които влизали в Рим. Към тях трябвало да прибавим и парите, които военачалниците слагали в джоба си — а на тях никой не можел да им хване края.
Ако не съществувал този „голям късмет“ за военачалниците, никой не би се стремял с позволени и непозволени средства да стане военачалник. Ръководенето на определена война се купувало, защото било извънредно доходно предприятие. Военачалниците трябвало да окрадат много пари през войната, та след победоносното си завръщане в „родината“ да имат възможност да натъпчат джобовете на управниците, за да се отърват от процесите, които политическите им противници им устройвали, обвинявайки ги в „незаконно забогатяване“. Този род процеси представлявали обратната страна на военните походи. Но почти нито един военачалник не бил наказан по горното обвинение. Не бивало да се създава „прецедент“, защото тогава политиката губела всякакъв смисъл!
Третият източник на богатство били сребърните рудници в Испания. Най-богатите от тях се намирали в Картагена и, както ни съобщава Полибий, там работели 40 000 роби!
Всички тези съкровища отивали в държавната хазна. Но както видяхме, не само държавата забогатявала. Забогатявали и военачалниците, които създавали войните, и политиците, които създавали военачалниците. И заедно със забогатяването на държавата, на военачалниците и политиците нараствали и богатствата на „бирниците“ и предприемачите, на доставчиците и банкерите-лихвари, които давали заем с 48 на сто лихва! Покварата почнала да обхваща държавния апарат с възникването на силна икономическа олигархия. Първата им работа била („високо патриотична“ при това!) — когато след Втората македонска война Емилий Павел унищожил македонската държава и отнесъл в Рим несметни съкровища от Гърция, като откарал и самия цар Персей (167 г. пр.н.е.) — да премахнат данъка върху имуществата! Този наглед дребен факт има голямо историческо значение. Той показва категорично, че оттам насетне римската плутокрация станала господар на държавата. Отсега нататък римските богаташи имали само права и почти никакви задължения! Почнали да отбягват дори военния си дълг.