Средният римски гражданин виждал как „големите личности“ на неговата епоха забогатявали в „странство“ от ограбването на чуждите народи — като пълководци или управници — и как водели блестящ и съблазнителен живот, и този гражданин, от една страна, загубвал старото си доверие в управниците си, а, от друга, искал да не остане по-назад — стремял се с всички средства, позволени и непозволени, да натрупа пари и да живее и той богато!
Покварата взела такива размери, че поради наглостта на управниците и всеобщото възмущение на народа държавата била принудена през 149 г. пр.н.е. да създаде постоянни съдилища, които да съдят управителите на провинциите за произволите им.
Форумът, както казахме, бил център на политическия и икономическия живот в Рим. Когато някой римлянин казвал: „Отивам на Форума“, разбирало се, че отива на борсата или в Сената. Защото, освен канторите на предприемачите и на банкерите, на Форума се намирала и сградата на Сената.
Всички, които били вложили парите си в акции на дружества за събиране на държавните приходи, отивали на Форума да научават „новините“ на борсата, с други думи, какво е положението с парите им!
Но ще попитате — как е възможно да получават всеки ден „новини“ от различните краища на Италия и от далечните провинции? Между „централите“ на дружествата и клоновете им в провинциите се поддържала връзка чрез куриери, които обикновено били роби. Тези куриери донасяли в Рим по най-бързия възможен начин служебни и частни писма и предавали устно някои известия.
Но от какво естество били „новините“, които тези акционери-рентиери очаквали? Какъв е например урожаят в Сицилия и Азия; дали еди-кой си управител на провинция брани интересите на дружеството; дали Митридат в Азия или Ариовист в Германия са навлезли в римска територия. Всички тези новини били от жизнено значение за акционерите. Лошата реколта опропастявала дружествата, които се занимавали с търговия с жито; нахлуването на чужди войски в римска територия освобождавало поданиците от задължението да плащат данъците си — и тогава „бирниците“ фалирали!
Форумът почти изцяло давал насока на политиката на римската държава. Когато Цицерон държи реч пред народа и иска от него да даде пълномощия на Помпей, за да завърши войната с Митридат Понтийски, той не прави това само като политик и „патриот“, а и като адвокат на дружествата, вложили капитали в Азия, а също така и като защитник на „капиталистите“, които искали да вложат парите си не само в доходни, но и сигурни операции. Чуйте чисто „капиталистическата“ му аргументация, която може да послужи на всяка олигархическа система за всички страни и времена. „Съсипването на малцинството («капиталистите») ще доведе до съсипването и на мнозинството! Спасете… отечеството от тази беда! Повярвайте ми — цялата наша стопанска система, всички операции, които стават тук на Форума, зависят от приходите от Азия. Ако оставите този извор да пресъхне, целият ни кредит ще се сгромоляса! Бъдете бдителни! Не се колебайте нито за миг да продължите войната с още по-голяма енергия. Защото тази война ще донесе… слава на римското име, сигурност на поданиците ни, най-богати доходи за нас и ще осигури имуществата на безброй частни лица.“ (Цицерон, Реч за закона на Манилий.)
И така Помпей отишъл в Азия като „представител“ на дружествата и като представител на самия Цицерон, който също бил акционер в много дружества и освен това и техен адвокат.
Ето за какво Рим изпращал синовете си да воюват по четирите краища на света и разпростирал властта си все по-далеч и по-далеч — за да взема военни репарации и плячка и да открива нови пазари за капиталите на икономическата олигархия на Форума.
Ето няколко примера за начините за забогатяване в провинциите. Братът на Цицерон, Квинт, управлявал в продължение на три години Мала Азия и въпреки бедността на този край успял да натрупа огромно богатство. След това придружил Помпей като легат, натоварен със снабдяването на войската — голям извор, даващ възможност за много злоупотреби и измами! Същият този Квинт придружил и Цезар в Галия и сложил в джоба си голяма част от „плячката“.