Рейко чу тропот на конски копита вън от гробището. Вдигна поглед и видя Сано, който влизаше през портата, следван от детективите Маруме и Фукида. Той дойде и застана до нея при гроба, а хората му се присъединиха към ескорта под боровете. Дъждът се сипеше, мокрейки гроба и приношенията. Рейко почерпи оскъдна утеха от присъствието на Сано, който се бе притиснал до нея в тясното убежище сушина под чадъра й.
— Слугите ми казаха, че ще те намеря тук — той я изгледа загрижено. — Какво става?
— Току-що погребах пепелта на Тама. Нямаше кой друг да го стори — обясни Рейко. — Отидох в къщата, където работеше, за да попитам дали има някакви роднини. Господарят й ми каза, че е самичка. А и те не проявиха интерес какво ще стане с тялото й. Затова й организирах погребална церемония в деня след смъртта й. Никой не дойде, освен баща ми.
Рейко изпитваше тъга заради Тама, която се бе оказала тъй самотна на света, и заради съдия Уеда, който си имаше свои угризения заради начина, по който бе приключило делото по убийствата на Югао.
— Нямаше и кой да направи подобаващ гроб на Тама, освен мен.
Сано кимна одобрително.
— Добре си постъпила.
— Това е най-малкото, което можех да сторя за нея — мъчително чувство за вина терзаеше Рейко. — Ти се опита да ме предупредиш, че властта е опасна. Каза ми, че нещата, които вършим с нея, може за момента да ни се струват добри, но делата ни може да доведат до лоши последствия. Е, беше прав. Аз злоупотребих с властта си и причиних непоправимо зло на едно невинно момиче.
— Самата Тама се издаде, че знае твърде много за Югао — изтъкна Сано. — Ако си беше мълчала, Югао щеше да я пусне да се прибере в града, преди аз да доведа войниците.
— Не можеше да се очаква от Тама да знае какво да казва и какво не — възрази Рейко. — Тя бе просто едно обикновено момиче… докато аз трябваше да предвидя всички рискове.
— Ти не си можела да знаеш какво ще се случи. Пожарът, заради който Югао излезе от затвора, бе непредвидимо обстоятелство.
Рейко му беше благодарна, че не я натовари повече с упреци, задето не се бе вслушала в съвета му, но не можеше да прости на себе си.
— Ти ме предупреди, че може да се случи нещо, което не съм очаквала. А аз не те послушах.
— Но от разследването ти имаше и голяма полза — напомни й Сано. — Ако не беше забавила екзекуцията на Югао… и тя не беше избягала от затвора… можех и досега да издирвам Кобори, а той да продължава с убийствата си.
— Може би. Но откъде бихме могли да знаем? В едно съм сигурна — ако не бях аз, Югао нямаше да е жива и нямаше да може да убие Тама.
— Ти направи каквото можа, за да я спасиш. Дори изложи на риск собствения си живот.
— И се провалих. Аз съм жива, а Тама е мъртва — Рейко изрече онова, което я терзаеше най-много: — А и не се захванах с това разследване само защото исках да открия истината и да служа на справедливостта. Жадувах за приключение. И си го получих. А Тама плати цената.
Върху лицето на Сано се изписа загриженост. Рейко видя, че думите й бяха докоснали болезнена струна в него.
— Ти не си единствената, която някога е имала егоистични лични мотиви. Когато владетелят Мацудайра ми заповяда да заловя убиеца, аз бях доволен, че ще се откъсна от досадните си задължения. Бях жаден за приключения, също като теб.
— Но на теб ти беше наредено — каза Рейко, способна да оправдае неговото поведение, за разлика от своето собствено. — Искал си да спасиш живота на невинни и да накажеш един убиец.
— Така е, но освен това исках да спася собствения си пост, който бих загубил в случай на провал. Залогът бе собствената ми чест. А и не само твоето разследване пое в грешна посока — разяждаща болка сгърчи насиненото му лице. — Аз поведох цяла армия на мисия, която се оказа самоубийствена.
— Не е същото — възрази Рейко. — Онези войници бяха самураи. Техен дълг бе да се хвърлят в смъртоносната битка.
— Но и те са мъртви също като Тама — рече тихо Сано, — а аз съм жив.
Двамата стояха един до друг, свързани от печалния факт, че бяха оцелели, за разлика от онези, които им бяха служили, и от съзнанието, че животът им е не само благодат, спусната им от Небесата, но и бреме. Дъждът се лееше, замъглявайки гробовете. Наоколо земята бе осеяна с локви.
— Какво ще правим сега? — попита Рейко.
— Ще се опитаме да поправим случилото се.
Изкуплението изглеждаше невъзможно, при все това идеята да се опитат да го постигнат, тласна Рейко към отчаяни решения.
— Ще престана да разследвам престъпления! — закле се тя. — Ще се поставя под домашен арест, за да не мога повече да причиня зло на никого.
Но още докато говореше, духът й потъна в униние. Да погребе всичките си умения, опит и жар в едно с пепелта на Тама! Каза си, че тази цена е твърде нищожна.