Хирата се местеше на седлото в напразни усилия да си намери някакво удобно положение, тъй като при всяка крачка конят му го тръскаше болезнено. Част от съзнанието му шепнеше, че е допуснал грешка, заемайки се с това разследване. Той се вкопчи в юздите и се опита да се съсредоточи върху дълга си към Сано, но освен болката го измъчваха и други проблеми. Само шест месеца по-рано се бе движил смело през света, който обаче бе твърде опасно място за един недъгав.
Групата навлезе в Кодемачо — бедняшкия квартал, в който се намираше затворът на Едо, а вътре в него и самата морга. Схлупени колиби ограждаха опустелите улички, из които тук-там се мяркаха само просяци и бездомници. Хирата долови долитащи от домовете гневни гласове; докато самураите минаваха, разприте стихваха и после се разпалваха отново. От портите към него надничаха уплашени лица. Късният следобед тук бе по-мрачен и здрачът се спускаше по-бързо. Въздухът бе пропит с тежката миризма на помийни ями, гранясала мазнина от пържена риба и отпадъци.
Хирата инстинктивно се напрегна от внезапно предчувствие за дебнеща заплаха. Нагоре по улицата иззад един ъгъл изникна група от шестима самураи. Мръсните износени дрехи и брадясалите лица подсказваха, че са ронин. Те пристъпваха крадешком като глутница вълци, дебнещи своята плячка. Щом зърнаха групата на Хирата, ускориха крачка и после се втурнаха към него. Последва стържене на стомана, докато вадеха мечовете си. Хирата осъзна, че сигурно са бегълци, прости войници от армията на Янагисава. Нападнаха го тъй бързо, че той дори нямаше време да извади собственото си оръжие, когато единият го сграбчи за глезена.
— Слизай от коня! — кресна му размирникът.
Двама от другарите му се хвърлиха към детективите Иноуе и Арай, опитвайки се да ги смъкнат от седлата. Хирата знаеше, че конете са скъпа стока за бегълците, повечето от които бяха загубили своите по време на битката. Можеха да ги използват за превоз или да ги продадат, а с получените пари да си осигурят храна и подслон. Хирата замахна с меча си срещу нападателя, който в същото време го дръпна рязко за глезена. Мълния от болка прониза крака му и изтръгна вик от устата му. Той се свлече от коня, пусна оръжието си и протегна ръце, за да омекоти удара от падането.
Тялото му се строполи в праха. Мъчителната болка го разтърси отново. Той изстена и стисна крака си, чиито мускули се бяха сковали в спазъм. Престъпникът се изсмя презрително. Сграбчи юздите на коня му, който се дръпна боязливо и изцвили. Хирата направи усилие да стигне до падналия си меч и с мъка се изправи на крака. Детективите Арай и Иноуе все още бяха на седлата и се сражаваха с другите размирници, които ги атакуваха с насочени мечове, мушкаха, удряха, отстъпваха и отново се хвърляха напред. Дрънчаха стоманени остриета. Хирата замахна към размирника, който се опитваше да яхне коня му, но ударът му бе лишен от бързина и сила. Противникът му го парира без усилие. Ответният удар отново събори Хирата на земята. Арай и Иноуе скочиха от конете си и се втурнаха да му помогнат, но останалите размирници ги обградиха с буря от остриета, които те яростно се опитваха да отблъснат. Хирата замахна отново към своя противник, който парира удара му с презрителен смях, все така стиснал юздите на коня му. Победен и проснат на земята, Хирата трескаво се претърколи встрани в отчаян опит да избегне меча, който с рязко свистене се бе устремил към него.
Детектив Огата, зарязал количката с нечистотиите, тичешком му се притече на помощ, стиснал в ръка кинжал. Двамата конници зад него също препуснаха напред с извадени мечове. Размирниците видяха, че имат повече противници, отколкото бяха предполагали, и побягнаха надолу по пътя, разпръсвайки се в страничните улички. Детективите се събраха около Хирата.
— Добре ли сте? — попитаха те с тревога. Изтощен и задъхан, със сърце, биещо до пръсване от усилието, той понечи да се изправи, оттласквайки се от земята.