Думите й бяха достатъчно силни да го пронижат право в сърцето.
— Как смееш да ме обиждаш! — възкликна той, извисявайки разгневен глас. — През тези четири години непрестанно ми създаваш проблеми. Ще ми се да не се бях женил за теб!
Рейко се втренчи в него безсловесна, със застинало лице, все едно я беше зашлевил. После чертите й я се сгърчиха. По страните й потекоха сълзи. Тя гушна Масахиро, който се разплака, разстроен от свадата. Яростта на Сано премина в ужас, че бе изрекъл такива жестоки думи към нея.
— Не исках да кажа това.
Тя задруса Масахиро, за да го успокои, като в същото време непохватно избърса сълзи в ръкава си.
— И аз — прошепна тя пресекливо. — Моля те да ми простиш.
Сано я прегърна и тя се притисна до него. Той почувства как тялото й потръпва от риданията.
— Ще ти простя, ако и ти ми простиш.
— Не биваше да ти казвам такива ужасни неща — изхлипа тя. — Толкова съм уплашена, разстроена и притеснена, само че това не е извинение.
— Прекарах цял ден, търчейки от едно място на друго, в напразни опити да заловя убиеца, но и това не е извинение — каза Сано. — Хайде да кажем, че сме квит.
Ако му оставаше само един ден живот, не искаше да го пропиляват в гневни разпри. Рейко кимна. Очите й преливаха от любов, разкаяние и страх. Двамата сложиха Масахиро да спи, след което отидоха в стаята си. Сано рухна на леглото, което прислужниците бяха приготвили. Тялото и съзнанието му пулсираха болезнено от умора. Той се опита да не мисли за работата, която го очакваше цялата нощ, нито да си представи какво би било, ако смъртта го поразеше утре, и какво би станало със семейството му. Рейко коленичи до него.
— Ще престана да търся Югао. Така ще се тревожиш за един проблем по-малко.
— Не — Сано не можеше да приеме омиротворителното й предложение. — Вече мисля другояче. Смятам, че трябва да продължиш. Така е правилно.
Във всяко зло има и по нещо добро, даде си сметка той. Ако смъртта го застигнеше на следващия ден, кроежите на Хошина нямаше да му навредят.
— Сигурен ли си?
Той долови надежда в гласа на Рейко и видя неверие в очите й.
— Да. Как мина издирването днес? — попита, симулирайки интерес.
— Намерих приятелката на Югао от детските години — Тама.
Докато тя му разказваше какво бе научила от Тама за семейната история, която според нея бе тласнала Югао към убийствата, Сано се опита да слуша, но умората му го надви и той задряма.
— Тама ми спомена за едно място, където може да е отишла Югао. Една странноприемница на име „Нефритената вила“.
В паметта на Сано прозвуча тих звън. Той изведнъж се разбуди. Защо името му се струваше познато?
— Върнах се вкъщи да видя дали мога да взема някои от твоите войници, за да дойдат с мен да заловим Югао — продължи Рейко.
Сано внезапно седна в леглото, защото си спомни къде бе чул да се споменава „Нефритената вила“. Той бръкна в пояса си и извади списъка, който му бе дал генерал Исогай.
— Нещо не е наред ли? — попита Рейко озадачена.
— Какво правиш?
Прониза го вълнение, докато прокарваше пръст по хартията.
— Мисля, че убиецът е войник от елитната част на Янагисава. Седмина от тях все още не са заловени — думите „Нефритената вила“ изскочиха в съзнанието му. — Това е списък на местата, които са посещавали в миналото. Сред тях е и странноприемницата, в която смяташ, че се намира Югао.
Двамата с Рейко се втренчиха в списъка, после един в друг, удивени, че техните независими разследвания внезапно се бяха смесили. Чертите на Рейко се изостриха.
— Югао е имала любовник самурай. Двамата са се срещали в странноприемницата. Мислиш ли…
— Не. Не може той да е Призрака — сърцето на Сано заби учестено.
Възможността съпругата му да се бе натъкнала на връзка към убиеца му се струваше твърде неоснователна надежда.
— Защо не? — възкликна Рейко, а очите й заблестяха от оживление. — Тама го описа като опасен човек. Станала свидетел как за малко да убие някакъв клиент само защото другият случайно се бил блъснал в него. Не ти ли се струва, че такъв човек би могъл да се окаже с твоя убиец?
Сано мислено се възпря от порива да приеме желанието си за действителност.
— Това описание може да пасне на стотици самураи. Нямаме основание да смятаме, че двамата с Югао са свързани. Как е възможно една жена хинин да стане любовница на воин от елитната част на Янагисава? Как изобщо биха могли да се срещнат?
— Югао невинаги е била низвергната. Срещнала е своя човек в една чайна близо до Рюгоку Хирокоджи, където баща й преди време е бил съсобственик на панаир — Рейко погледна внимателно списъка. — Чайната не е спомената тук, но военните не знаят всичко. Въпреки това може да са я посещавали войници на Янагисава.