Навън изтрещя светкавица, разтърси пода, стресна Югао и тя трепна. Езикът й се отплесна и острието се вряза леко в меката плът. Тя изстена и усети соления вкус на кръв. Отметна глава, седна на пети и неволно посегна към устата си. Той я дръпна на дюшека и с меч върху гърлото й грубо проникна между краката й. Югао извика от наслада и ужас, когато той се задвижи вътре в нея, а стоманеното острие се притисна до кожата й. Той знаеше, че всякаква принуда бе излишна — тя би му позволила да прави с нея каквото си поискаше. Но имаше нужда от насилие, за да се задоволи. Решеше ли, можеше да я пореже. Беше го правил в миналото. Дори когато се вкопчи в него и се надигна, за да посрещне тласъците му, тя с писък изви шия, за да избегне меча. Лицето му се напрегна, чертите му се сгърчиха, движенията му ставаха все по-бързи и резки, погледът му се впи в нейния.
Тя се понесе в черния водовъртеж на очите му. В тъмнината проблясваха откъслечни спомени. Тя бе малко момиче в дома на семейството си. Баща й лежеше върху нея, притиснал с ръка устата й, за да задуши виковете й, докато я обладаваше. На сутринта върху завивките имаше кръв. Майка й я обсипа с ругатни и я наби.
Но онези дни и хората, които я бяха наранявали, вече ги нямаше. Тя се притисна в любимия си. Той отметна глава назад, с вик проникна още по-дълбоко в нея и свърши. Собственото й освобождаване я разтърси, връхлитайки я на талази от неистов екстаз. Тя почувства как най-накрая духът й докосва неговия, и от гърдите й се изтръгнаха диви, необуздани викове.
Твърде бързо, още преди усещането й да угасне, той се отдръпна от нея. Коленичи на пода в другия край на стаята с гръб към Югао, докато тя лежеше потънала в общата им пот и трепереща от внезапния студ на неговото отсъствие. Допълзя до него и боязливо постави ръка на рамото му. Втренчен в празното пространство, той не й обърна внимание.
— За какво мислиш? — попита тя.
След един дълъг миг той отвърна:
— Идването ти тук беше грешка.
Укорът в шепота му я жегна.
— Защо? Тихо е, удобно и уединено. Имаме си всичко необходимо — и тя посочи с жест към леглото, меките възглавници на пода, мангала, пълен с дървени въглища, купичките с храна, стъклениците с вода и вино.
— Тук не е безопасно. И е по-добре да тръгна без теб.
Той тръсна рамо, за да се освободи от ръката й. В съзнанието на Югао внезапно изникна картина, в която баща й държи Умеко в скута си и я гали, а тя ги гледа изоставена и изгаряща от ревност.
— Но на нас ни е писано да бъдем заедно — възпротиви се тя, засегната от отношението му. — Съдбата отново ни събра.
Той се изсмя — звук, наподобяващ стържене на метал в метал.
— Съдбата ще ни затрие и двамата. Ти си издирвана престъпница. Полицията ще те търси. Ще доведеш враговете ми право при мен.
— Не, няма! — Югао бе покрусена, защото той я смяташе за бреме, а тя го обичаше повече от всичко на света. — Бях много предпазлива. Няма да ни открият тук. Никога не бих те изложила на опасност. Обичам те. Ще направя всичко, за да те защитя.
Би го крила, хранила и би му се отдавала, както и да се държеше с нея. Тя бе негова робиня въпреки всичко, което знаеше за него.
Когато го бе срещнала в чайната, с цялото си сърце бе пожелала да спечели любовта му. Той беше различен от останалите мъже там. Повечето от тях бяха с по-добри обноски от неговите, но те не я интересуваха. Тях можеше да прелъсти с една-единствена усмивка или съблазнителен поглед. Мизерни глупаци! Но той сякаш не забелязваше усилията й да го привлече. Това я накара да го пожелае с копнеж, който никой мъж не бе събуждал у нея. За първи път в живота си изпита физическо желание. Постепенно я обзе непоколебима решимост да го има. Появеше ли се в чайната, тя флиртуваше с него с всички средства, които владееше. Понякога извеждаше някой друг мъж отвън на улицата с надеждата да го накара да ревнува. Напразно.
За разлика от самураите от неговия ранг той обикновено се придвижваше пеша, вместо да язди, и веднъж, когато си тръгна от чайната, тя изтича след него. Той се спря, обърна се към нея и изсъска: „Махай се! Остави ме на мира!“
Но това само разпали желанието й. Следващия път го проследи, като внимаваше да не я забележи сред множеството по улиците. Дни наред го следваше из цяло Едо. От разстояние наблюдаваше как се среща и разговаря скришом с разни мъже. Беше любопитна да разбере какво прави, и една нощ успя.