Беше студена и влажна есенна вечер. Тя го следваше през мъглата, надвиснала над града, по пустеещите улици към една махала близо до реката. Той се бе спрял на известно разстояние от една ярко осветена чайна и се бе спотаил, притиснат до вратата на затворен за през нощта дюкян. Тя се бе скрила зад ъгъла. Треперейки в студената влага, наблюдаваше как той не изпускаше от очи чайната. Клиенти идваха и си отиваха. Часовете се точеха един след друг; после от чайната излязоха двама самураи и поеха надолу по улицата покрай Югао.
Той се отдели от заслона на вратата и ги последва крадешком.
Сърцето на Югао заби учестено, тъй като беше сигурна, че ще се случи нещо вълнуващо. Мъглата бе тъй гъста, че едва не загуби от поглед двамата самураи и преследвача им. Бяха неясни сенки, които бързо се стапяха, макар че вървяха на не повече от двайсетина крачки пред нея. Гласовете им долитаха до нея глухи и неясни. Тя не разбираше какво си говореха, но тонът им бе напрегнат, пропит от страх. Стъпките им се ускориха и преминаха в бяг. Югао забърза, но скоро ги изгуби. После долови сподавен вик, който проследи до тясна уличка между два склада. Отправи поглед по посока на гласа.
Бризът откъм реката разпръсна мъглата. На земята лежеше сгърчено тяло. Нататък по уличката две фигури се бяха вкопчили една в друга и се налагаха в яростна прегръдка. Югао чу вик на болка. Едната фигура се строполи на земята. Другата остана неподвижна. Югао зяпна стъписана. Той бе дебнал тези самураи и току-що бе убил и двамата!
В този момент той я забеляза.
— Какво правиш тук? — попита рязко.
Югао осъзна, че възнамерява да убие и нея, за да не може да каже на никого какво бе сторил. Но не избяга. Силата и дързостта му я изпълваха с благоговение. Желанието й да го има се разпали в неистов глад. Почти в несвяст, тя се отправи към него и разтвори робата си, поднасяйки му голото си тяло.
Той пусна меча си. Сграбчи я и я облада, притискайки я до стената на склада, докато жертвите му лежаха мъртви край тях. Бруталността на убийствата и опасността да бъдат хванати възбудиха и двамата до дивашка страст. За първи път Югао изпита удоволствие с мъж. Не я интересуваше, че е убиец. Когато достигнаха до върховния миг, тя изпищя победоносно, защото най-накрая го бе спечелила. На следващия ден го попита защо бе убил двамата самураи.
— Бяха врагове — бе всичко, което й отвърна.
По-късно чу за убийствата от разговорите в чайната. Двамата самураи се оказаха васали на владетеля Мацудайра. Той бе издал заповед, според която всеки, притежаващ някаква информация за убийствата, бе длъжен незабавно да окаже съдействие. Югао не се впечатляваше от факта, че любовникът й бе търсен за такова сериозно престъпление. Тя му се възхищаваше още повече от това, че се опълчва срещу такъв могъщ враг, като владетеля Мацудайра. Не я беше грижа защо. Харесваше й, че мъсти на хората, които му бяха сторили зло. Гордееше се, че притежава мъж с такава смелост.
Но скоро стана ясно, че той изобщо не й принадлежи. След онази нощ двамата се срещаха често, винаги в евтини странноприемници около Едо, и той я обучи на сексуалните ритуали, които обичаше, но извън спалнята продължаваше все така да не я забелязва точно както по-рано. Нито веднъж не прояви към нея някакво чувство. Отчаяно дирейки любовта му, Югао прибягна към крайни действия.
Онова, което тя стори, по-скоро го вбеси, отколкото му хареса. Той я заряза и изчезна яко дим. Югао бе съсипана. После я връхлетя ново бедствие. Баща й бе понижен в хинин. Семейството й се премести в селището. Тя често излизаше да го дири, но той бе изчезнал безследно.
Войната преобърна късмета й. Месец след като битката бе приключила, Югао се събуди посред нощ от тих глас, който съскаше името й отвън пред прозореца. Това бе гласът, който така бе копняла да чуе. Тя скочи от леглото и изтича на двора. Намери го да лежи на земята полумъртъв, потънал в кръв, която бликаше от няколко тежки рани. Югао така и не разбра какво му се бе случило, нито как бе успял да я открие. Той никога не й каза. Единственото, което я интересуваше, бе, че се бе върнал при нея. Тя го прибра вътре и го сложи да легне в малката пристройка, където сестра й Умеко забавляваше мъже. Умеко не скри недоволството си.
— Това е моята стая — рече тя. — Махни от тук този мръсен и болен негодник.
Както винаги, баща им взе страната на Умеко.
— Ако ни пипнат, че сме приютили беглец, ще загазим — каза той на Югао. — Ще отида и ще съобщя за него в полицията.