В. Защо мислите, че това не е истина?
О. Ами как го е „изнесла незаконно“? Звучи ми като фантазия.
В. Но той наистина има белег от трахеотомия.
О. Човек може лесно да построи въздушна кула върху съществуващ фундамент.
В. Вие сте упорит човек, Мерал.
О. Опитвам се да не бъда.
В. Така е. Опитвате се. Още примери за лъжи?
О. Казал е на Уилсън, че жена му е жива.
В. Да, говорихме за това. Съпругата, която е загинала. Джийн.
О. Не, пред Уилсън е споменал друго име.
В. Така ли? Е, добре. Значи може и да сте прав. Сигурно е виновен морфинът.
О. Да, сигурно.
В. Да се върнем на мисията на Димитър тук. Какво искахте да ми кажете?
О. Да. Тъй като не са налице убедителни факти, реших, че ще е най-добре да следвам по-общ път, за да разкрия истината относно мисията му.
В. Какъв път?
О. Религията, колкото и странно да звучи. Или по-скоро интереса на Димитър към религията. Според Уилсън той е бил луд на тази тема. Защо сме на Земята? Къде отиваме?
В. Да, и това е моят въпрос сега. Къде отиваме?
О. Ами по някакъв начин към мисията на Димитър. Онова, в което човек вярва, осветява целите му.
В. Не е ли малко прекалено, сержант? Най-смъртоносният убиец в света открива Бог?
О. Има такива случаи.
В. Добре. Но разумно ли е?
О. Ни най-малко. Истината и разумът са две различни неща. Някаква случка е променила Димитър изцяло.
В. А, мистичното преживяване!
О. Именно. Да продължавам ли?
В. Може би е по-добре да си починете.
О. Да си почина?
В. Отново придобихте онзи тъжен вид, заради Майо. Хайде, да направим кратка почивка.
О. Не, не е необходимо. Предпочитам да продължа. Може ли?
В. И ще се съсредоточите?
О. Да, разбира се.
В. Добре, давайте нататък.
О. През целия си живот Димитър е бил преследван от проблема за Злото. Нарекъл го „мистерия, пронизваща сърцето“. Скоро обаче се убедил, че съществува много по-дълбока мистерия, „мистерията на доброто“.
В. Не разбирам.
О. Скоро ще ви стане ясно.
В. Надявам се.
О. Димитър твърдял: след като всички ние се превръщаме в безчувствена материя, защо тогава не се стремим постоянно към постигане на собствените си егоистични цели? Напротив, непрекъснато виждаме хора, които жертват живота си за някой друг. Наблюдаваме такива саможертви в ежедневието на обикновения човек, не само в това на героите. Поне според него.
В. И така се обясняват мотивите му?
О. Само донякъде. Да не забравяме и за мистичното му преживяване.
В. Говорил ли е с Уилсън за него?
О. В известна степен. Казал, че се е случило към края на албанската му мисия. Втората. Усетил нещо особено, което бил почувствал и преди — нежелание да убива, ако може да го избегне. Но щом приключил с ръкополагането на онези млади мъже… Знаете за кои събития говоря, нали?
В. Да.
О. В този миг го изпълнила някаква „сила“. Нещо „по-голямо от Вселената, но по-малко от грахово зърно“. Такива били думите му.
В. Виждам, че поглеждате записките си.
О. Да, правех ги след всеки разговор с Уилсън.
В. Не исках да ви прекъсвам.
О. Димитър му разказал и за своя мисия в Сомалия. В страната върлувал глад, хиляди умирали всеки ден от недохранване. Една сутрин той чул пеене, много гласове, и попаднал на група хора от суданско племе. Били застанали в кръг, държали се за ръце и се поклащали насам-натам, пеейки. Измършавелите им тела приличали на скелети. Те умирали, но въпреки това се усмихвали. Песните и лицата им излъчвали щастие. Безпределна радост. В този миг Димитър изпитал много силно усещане за правотата и величието на нещата. Според него по сила то дори не се доближавало до онова, което е почувствал в Албания, след като ръкоположил младите свещеници.