Започнала да се тревожи и да се ядосва, а някой я посъветвал да се свърже с Държавния департамент. В резултат на това вашият посланик тук предаде случая на нас и той попадна на бюрото ми. После разбрах, че свещеникът работи в Бейт Сахур, и си казах: „Аха!“ Обадих се лично на францисканците и поисках снимка на Муни. Получих я и отидох с нея в Църквата на Полето на пастирите като турист. Аз, евреинът, пях коледни песни в онази църква, пълна с друговерци, картини и статуи на ангели, но ви гарантирам, че не съм изменил на вярата си. Там се убедих, че Денис Муни всъщност не е Денис Муни, защото истинският е бил убит още преди да стигне до „Каса Нова“, така че никой да не разбере как изглежда.
След като научих това, отидох до градчето Бейт Сахур, където се свързах с местната полиция и поисках сериозна подкрепа от Тел Авив. После заловихме този нещастник Райли. Каза си и майчиното мляко. Призна си всичко — дори неща, за които не сме го питали.
Бел: Ха! Направо съм изумен.
Зуи: Вие имате своите методи, ние нашите.
Сандълс: Вашите законни ли са?
Урис: Съвсем не. Заплашваме ги, че ще им четем еврейско хайку. Междувременно се оказа, че икономката на Райли в Бейт Сахур е…
Зуи: Да, знаем. Съпругата на Димитър.
Сандълс: Не мога да разбера как Райли е убил чичо ви. Той ли го е убил наистина?
Урис: Да. Дал му е смокини, инжектирани със смъртоносен токсин, който не оставя следи. Просто предизвиква фатално заболяване и после изчезва.
Зуи: Благодаря, инспектор Урис.
Урис: Шломо.
Зуи: Шломо. Великолепна работа.
Сандълс: Може някой път да пийнем нещо заедно, Шломо.
Урис: С удоволствие.
Зуи: А сега да преминем към сержант Мерал.
Бел: Какво правим всъщност? Да не сме дошли на парад на полицаи, разследващи убийства?
Зуи: Един момент. Нека погледна бележката, която току-що получих. (Чете бележката.) Добре. Прекъсване за петнайсет минути.
Сандълс: Наистина ли?
Зуи: Да.
(РАЗГОВОРЪТ ПРЕКЪСВА В 9:44 Ч. И ПРОДЪЛЖАВА В 10:02 Ч.)
Зуи: Да започнем ли с улица „Ремле“, сержант?
Мерал: Не. С Вльора.
Зуи: Добре, с Вльора.
Сандълс: Кой е Вльора?
Мерал: Мъжът, чийто труп беше открит върху гроба на Христос. Първо смятахме, че се казва Йозеф Темеску, а после — разбира се, отново погрешно — Пол Димитър. Всъщност той е албански офицер от тайните служби, който се включил в албанския контингент в Голанските възвишения.
Сандълс: Пак ми се зави свят. Защо го е направил?
Мерал: За да може да убие Димитър.
Сандълс: Защо?
Мерал: Димитър е убил сина му.
Сандълс: Добра причина.
Мерал: Наистина. Но не и по начин, който ние с вас бихме разбрали. Вльора презирал сина си. Той лично смятал, че изтезава хората в името на нещо по-добро, а синът му е причинявал болка на другите за чисто удоволствие. Албанците спазват така наречения кодекс беса — ако някой убие човек от твоя род, ти трябва да убиеш човек от неговия. От мъжки пол. Ако няма друг, може дори да е дете. При тях това е нещо като морален императив. Вльора не е преследвал Димитър с някакви особени емоции. Всичко е въпрос на принцип. На чест и дълг.
Бел: Кога Димитър е убил сина му?
Мерал: Докато изпълнявал мисията за ръкополагане на свещеници в Албания. Бил заловен, изтезаван и разпитван от Вльора. След това, при бягството си, убил сина му. Нещата ясни ли са дотук?
Сандълс: Ще видим.
Мерал: Добре. После събитията претърпели странен обрат. Димитър спасил Вльора след автомобилна катастрофа, при която албанецът неминуемо щял да умре без неговата намеса. Закарал го в държавната болница, а после го взел в апартамента си и му помогнал да възстанови здравето си — давал му храна, грижел се за него, поддържал духа му. Понякога му влияел добре само с присъствието си. Знам това от първа ръка.