Сандълс: „От първа ръка“?
Мерал: Искам да кажа, че човек се променя в компанията му.
Сандълс: Как се променя?
Зуи: Не е важно. Да се върнем към Вльора, сержант. Какво е станало след това?
Мерал: Полковник Вльора бил смаян. Все пак той бил изтезавал Димитър в продължение на дни, и то по най-непоносимия и ужасяващ начин. А впоследствие дори се опитал да го убие. Кодексът беса бил обърнат наопаки! Вльора се променил. Станал нов човек. Това било неговото мистично преживяване. И тогава се случило нещо изумително.
Сандълс: Пак ли говорим за писма?
Мерал: Да, точно така.
Сандълс: Ще ги получим ли?
Зуи: Ще ви изпратим всичките. Имаш думата ми.
Сандълс: Благодаря, Моше. И какво е „изумителното нещо“, Мерал?
Мерал: Направо е невероятно! Вльора знаел, че още някой е по петите на Димитър. Казал му го самият той. Няколко седмици по-късно Вльора помолил Димитър да го придружи до Църквата на Божи гроб. Малко преди да стигнат, полковникът разкрил намерението си. Заявил, че ако инсценират „смъртта“ на Димитър по особено драматичен и публичен начин, преследвачът ще реши, че е сгрешил. Ще помисли, че Уилсън не е Димитър и че в крайна сметка преследва не когото трябва. Димитър и бездруго имал много превъплъщения. Планът на Вльора бил да умре и да бъде взет за Димитър. Рано сутринта, когато смятал да изпълни намерението си, той отишъл до апартамента, който бил наел, но никога не бил ползвал. Оставил там всички документи, които ни накараха да мислим, че Вльора е Димитър. Когато Вльора му съобщил плановете си, Димитър бил ужасен. Не искал това. Поне не в началото. Разбира се, мнението му нямало особено значение, защото отровата вече била във вените на Вльора. Така стигаме до втората част от плана на албанеца. Кой ще сметне инцидента за самоубийство?, мислел си той. Едва ли някой би предпочел да умре в ужасни болки от отровата на скорпион, след като шепа сънотворни хапчета биха свършили същата работа. В съзнанието на Вльора, свикнал да гледа света през безмилостните очи на кодекса беса, точно това обстоятелство щяло да убеди преследвачите на Димитър, че той е бил ликвидиран от човек, който го е мразел с цялата си душа.
Сандълс: Може би да, може би не.
Мерал: Именно. Най-странното е, че не са съществували никакви гаранции за успеха на този план. Следователно Вльора си е причинил страховитата болка, поемайки огромен риск.
Сандълс: Мисля, че разбирам какво казвате. Какво е станало после?
Мерал: Димитър не могъл да предотврати намеренията на Вльора. Затова отишъл с него в гробницата. Веднага щом останал сам, полковникът взел още една голяма доза хлоралхидрат и легнал на надгробната плоча. Скръстил ръце на гърдите си, затворил очи и зачакал смъртта.
Бел: Скръстил ръце ли? Защо? Да не е някакъв албански обичай?
Мерал: Не. Искал да добави още един щрих към мистерията, която трябвало да привлече вниманието на пресата и обществеността. Димитър обещал на Вльора да остане до края. Когато всичко свършило, се измъкнал от църквата. Тук историята свършва.
Сандълс: Кой е оставил документите на Димитър в апартамента на Вльора? Полковникът ли?
Мерал: Да. Всичко с изключение на топките за жонглиране и клоунския реквизит. Вльора не е знаел какво означават. Но Димитър ги добавил. Не искал жертвата на полковника да бъде напразна.
Сандълс: Ясно, благодаря.
Мерал: Няма защо.
Зуи: Да се върнем към мисията на Димитър.
Сандълс: Ще го повтарям, докато не посинея! Той е бил тук по своя инициатива!
Зуи: Но е имал мисия!
Сандълс: За бога, Моше!
Зуи: Мисля, че току-що улучи право в целта.
Сандълс: Какво искаш да кажеш?
Зуи: Ако ме изслушаш, ще разбереш.
Сандълс: Добре, слушам внимателно.
Зуи: Чудесно. Мисията е свързана с вашия свети Павел, който, подобно на нашия Саул и на Димитър, е бил легендарен убиец. Преследвал християните и ги избивал безмилостно. Един ден, по пътя към Дамаск, където отивал с група приятели, за да ликвидират християнската общност там, Павел имал мистично преживяване. Бил съборен на земята от някаква сила — ярка светлина от небето — и чул глас. Скоро след това нашият Саул станал вашия свети Павел. Нещо подобно се случило и с Димитър. Преживял нещо мистично, свързано с Исус Христос. Както Саул, първоначално и той не разбрал какво е станало. Но какво мислите направил Димитър? Естествено, дошъл в Йерусалим, за да научи какво го е свалило на земята. Или от коня, както си мислят някои хора.