Веждите й се събраха и тя го погледна съчувствено, но и с усмивка.
— Не се шашкай. Седя си тук и си мисля, че изведнъж единайсетте години ми се струват много по-дълъг период, отколкото съм си давала сметка досега. Не помня нищо за бебетата.
— Сигурен съм, че ще си припомниш. Постепенно. Като, хм, като да летиш със скутер например.
Беше се смятал за последната брънка на човешката еволюция. А ето че сега внезапно се бе почувствал по-скоро като липсващото звено. „Мислех, че знам всичко. Определено не съм знаел нищо.“ Как собственият му живот го беше изненадал така, така тотално се беше преобърнал? Из главата му се бяха въртели стотици планове за бъдещето на тези мънички същества, видения, изпълнени с надежда и страхове, със смях и сълзи. За миг само на всичко това се сложи точка. „Нямам никаква представа в какво ще се превърнат тези двамата.“
После дойде ред на всички останали — на Ники, на графинята, на графа. Майлс изгледа завистливо баща си, който вещо нагласи бебето на рамото си. Хелен-Наталия дори спря да крещи, когато се озова там, като понижи децибелите до общ шумов фон на принципно недоволство.
Екатерин пъхна ръка в неговата и я стисна силно. Беше като свободно падане в бъдещето. Той също стисна ръката й и се понесе натам.