Роик се разгъна и обърна гръб на илюминатора. На лицето му бе изписано особено стоическо изражение, две тревожни бръчки се бяха събрали между веждите му.
— Взехте ли си хапчетата против гадене? — попита Майлс.
Роик кимна сериозно.
— А ти взе ли си твоите? — каза Екатерин.
— О, да. — Той хвърли поглед към обикновения си сив цивилен костюм. — Преди имах един от онези готини биочипове на вагусния си нерв, който ми помагаше да не се разделям с обяда си при нулева гравитация, но после се разкапа заедно с другите ми вътрешности при онази моя пренеприятна среща с иглената граната. Трябва да ида да ми имплантират нов… — Майлс пристъпи напред и хвърли още един поглед навън. Бяха се приближили и станцията заемаше по-голямата част от гледката. — И така, Роик. Ако групичка квади на гости в Хасадар сгазят лука дотолкова, че да си заслужат посещение в градския затвор, а после се появи втора група квади и се опита да измъкне първата с помощта на бойни оръжия, надупчат сградата като решето, подпалят я и ранят няколко от другарите ти, какви по-точно биха били твоите чувства към квадите във въпросния момент?
— Ъъ… не ще да са много дружески, милорд. — Роик направи пауза, после добави: — Направо щяха да ми бръкнат в мозъка.
— И аз така предположих. — Майлс въздъхна. — А. Готово.
С дрънчене и тракане, „Керкенез“ спря плавно и скобите на рамата го хванаха в стабилната си прегръдка. Еластичната тръба заскърца, намествайки се в ключалката си, насочвана от инженера на „Керкенез“ при контролния панел на шлюза, после се вклини на мястото си с ясно доловимо изщракване.
— Скачихме се, сър — докладва инженерът.
— И така, войници, парадът започва — измърмори Майлс и даде знак на Роик да мине напред.
Гвардеецът кимна и се провря през шлюза. Миг по-късно извика от другата страна:
— Готово, милорд.
Всичко мина, ако не чудесно, то достатъчно добре. Майлс го последва през тръбата, Екатерин тръгна веднага след него. Той хвърли поглед през рамо, докато плаваше напред. Беше изящна и пленителна в червената си туника и черни тесни панталони, косата й — навита на изискана плитка около главата. Нулевата гравитация се отразяваше по особено чаровен начин на добре развитата женска анатомия — начин, за който Майлс прецени, че е по-добре да не й споменава. Като дебютен ход, определянето на първата среща в сектор с нулева гравитация очевидно имаше за цел да смути посетителите и да подчертае кому точно принадлежи местният космос. Ако искаха да са учтиви, квадите щяха да ги приемат в някой от секторите с нормална гравитация.
Шлюзът на станцията се отваряше към просторен цилиндричен док, чиято радиална симетрия небрежно игнорираше представите за „горе“ и „долу“. Роик се поклащаше във въздуха с една ръка на ръкохватката до шлюза и другата — демонстративно далеч от кобура на зашеметителя. Майлс проточи врат да обхване с поглед бойния ред от половин дузина квади, мъже и жени, в полу-униформени, полу-бойни костюми, заели позиции за кръстосан огън по протежение на помещението. Оръжията им бяха извадени, но при рамо, като официалността прикриваше заплахата. Долните ръце, по-дебели и по-мускулести от горните, излизаха от хълбоците им. И двата чифта ръце бяха защитени с плазмоотражателни кори. На Майлс чак сега му хрумна, че всъщност си има работа с хора, които могат да стрелят и да презареждат едновременно. Интересно, но макар двама да носеха отличителните знаци на службата за сигурност на станция Граф, останалите бяха с цветовете и означенията на Съюзната милиция.
Внушителен декор наистина, но не с тези хора щеше да си има работа той. Погледът му се плъзна към тримата квади и външния, които чакаха точно срещу шлюза. Известното смущение при вида на собствената му нестандартна външност бе набързо изтрито от израженията на три от четирите лица.
Старшият офицер от службата за сигурност се познаваше от пръв поглед — по униформата, оръжията и страховития поглед. Вторият квади беше на средна възраст и също носеше подобие на униформа в сиво-синьо, но в по-консервативен стил, предназначен да вдъхва увереност у широката общественост. Третият квади беше белокоса жена, облечена по-изискано от другите, с цикламен кадифен костюм от две части с цепнати горни ръкави, от които се подаваше сребриста копринена материя, с набухнати шорти и тесни ръкави в същия цвят от кръста надолу. Външният също беше със сиво-синя униформа, само дето носеше панталони и ботуши с прилепващи подметки за нулева гравитация. Къса сивееща кестенява коса се вееше около главата, която се обърна към Майлс. Майлс се задави от усилието да не изругае на глас от изненада.