— О, това определено ще му хареса. — Единайсетгодишният Ники още не беше надраснал страстта си към всякакъв вид космически кораби и особено към скоковите. Още беше рано да се каже дали ентусиазмът му ще прерасне в призвание, или ще изчезне с възрастта, но засега нямаше признаци за последното. Майлс се вгледа по-отблизо в картинката. Древният Д-620, изглежда, беше бил истински звяр, удивително неповратлив на вид, а според интерпретацията на художника върху капака на кутията приличаше повече на гигантска металическа сепия, стиснала набор от консервени кутии. — Едромащабен модел, нали?
Тя го погледна със съмнение.
— Не особено. Корабът е бил огромен. Дали не трябваше да взема по-малкия модел? Но той не можеше да се разглобява като този. Сега обаче не знам къде да го сложа.
В режима на майчинска отдаденост Екатерин беше способна да дели леглото си с кутията по целия обратен път.
— Лейтенант Смоляни ще се радва да му намери място някъде.
— Мислиш ли?
— Имаш личната ми гаранция — заяви той и я удостои с полупоклон и ръка на сърцето. Хрумна му да купи още два модела за малките Арал-Александър и Хелен-Наталия, но разговорът му с Екатерин на тема „подходящи за възрастта играчки“, разигравал се неколкократно по време на престоя им на Земята, едва ли се нуждаеше от ново повторение. — За какво си говорихте с Бел?
Тя се ухили самодоволно.
— За теб повечето.
Закъснялата паника се прояви външно като жизнерадостно, въпросително и с ниска степен на себеуличаване „О?“
— Бел много се интересуваше как сме се запознали и очевидно си напрягаше отчаяно ума как да попита някои неща, без да изглежда груб. Съжалих го и му разказах това-онова за запознанството ни на Комар и за след това. Като се орежат засекретените части, ухажването ни изглежда много странно, между другото, не знам дали си се замислял.
Той потвърди наблюдението й с жално свиване на раменете.
— Забелязал съм. Нищо не може да се направи.
— Вярно ли е, че при първата ви среща си прострелял Бел със зашеметител?
Любопитството явно не е било само еднопосочно.
— Ами да. Това е дълга история. И отдавнашна.
Сините й очи се присвиха развеселено.
— И аз така разбрах. Бил си пълен ненормалник на млади години, ако и половината от нещата, които чувам за теб, са верни. Ако се бяхме срещнали тогава, не знам дали щях да съм впечатлена, или ужасена.
Майлс се замисли.
— И аз не съм сигурен.
Тя пак се подсмихна, заобиколи го и вдигна от леглото калъф за дрехи. Отвори го и извади отвътре богато надиплена тежка материя в сиво-синкаво, което отиваше на очите й. Разгърна я и тя се оказа гащеризон от някаква непокорна, кадифена на вид материя, пристегната в дълги маншети с копчета на китките и глезените, което придаваше на крачолите ненатрапчива прилика с ръкави. Екатерин го вдигна пред себе си.
— Хм — одобрително рече той.
— Да — съгласи се тя. — Хем ще съм модерна при нормална гравитация, хем скромна при нулева. — Разстла дрехата на леглото и плъзна пръсти по копринената й мекота.
— Явно Бел се е погрижил да не те закачат, задето си бараярка.
— Е, аз нямах никакви проблеми. Бел обаче го заговори един много странен на вид човек — с най-дългите и тънки ръце и крака, които съм виждала. Имаше нещо странно и в гръдния му кош — беше някак несъразмерно голям. Зачудих се дали е бил генетично променен за някаква специална цел, или видът му е резултат от хирургична намеса. Предполагам, че човек може да види какво ли не тук, в покрайнините на възлената връзка. Настояваше Бел да му каже кога на пътниците ще бъде позволено да се качат на корабите и каза, че се ширели слухове как на някой си му било позволено да си свали товара, но Бел го увери — твърдо! — че никой от пътниците не е стъпвал на корабите, откакто са ги задържали. Беше някой от пътниците на „Рудра“, предполагам, притеснен за стоката си. Намекна, че задържаните товари могат да станат жертва на крадливи пристанищни служители. Като го чу, Бел наистина се вбеси.