— Мога да си представя.
— После поиска да знае какво правиш ти и как смятат да реагират бараярците. Естествено Бел не му каза коя съм. Каза му, че ако иска да знае какво възнамеряват да правят бараярците, да иде и да попита тях, а колкото до теб, да се нареди на опашката и да си уговори среща чрез контрольор Грийнлоу като всички други. Онзи не остана много доволен, но Бел заплаши, че ще повика патрул от местната полиция да го ескортира до общежитието му и да го затвори там, ако не престане да го тормози, така че той млъкна и тръгна да търси Грийнлоу.
— Браво на Бел. — Майлс въздъхна и размърда схванатите си рамене. — Май ще е най-добре още сега да поговоря пак с Грийнлоу.
— Нищо подобно — твърдо рече Екатерин. — От сутринта не правиш друго освен да говориш с разстроени хора. Отговорът най-вероятно е „не“. А въпросът, на който въпросното „не“ е отговор, е дали намери време да хапнеш нещо на обяд, или да си починеш поне за десетина минути?
— Ъъ… добре де, не. Как позна?
Тя се усмихна.
— В такъв случай следващата точка в дневния ви ред, милорд ревизор, е един хубав обяд със съпругата и старите ви приятели. Бел и Никол ще ни водят на ресторант. А след това ще гледаме представление на квадибалет.
— Сериозно?
— Да.
— Защо? Тоест, знам, че трябва да хапна по някое време, но да се шляя насам-натам по средата на разследването с, ъъ, развлекателна цел, едва ли ще се хареса на хората, които ме чакат да оправя тази каша. Като се започне с адмирал Ворпатрил и антуража му.
— Ще се хареса на квадите обаче. Те много се гордеят със своя балет и никак няма да ти навреди, ако видят, че проявяваш интерес към културата им, дори напротив. Трупата изнася представления само веднъж или два пъти седмично, в зависимост от пътникопотока и сезона — всъщност имат ли сезони тук… в зависимост от годишния период тогава — така че може и да нямаме друга възможност. — Усмивката й стана лукава. — Билетите за представлението бяха продадени, но Бел помоли Гранат Пет да използва връзките си и тя ни осигури цяла ложа. С нея ще се срещнем там.
Майлс примигна.
— Иска да ходатайствам за Корбо, нали?
— Предполагам. — И като видя раздразнено сбръчкания му нос, добави: — Днес разбрах някои неща за нея. Тя е известна личност тук, направо знаменитост. За сблъсъка й с бараярския патрул говорят всички. Поради естеството на професията й, счупената ръка я е свалила от сцената за известно време, освен че е нещо ужасно само по себе си — така че в очите на квадите случилото се е и обида към културата им.
— О, направо страхотно! — Майлс разтри челото си. Не си въобразяваше — наистина го болеше глава.
— Да. Така че да я видят как си приказва сърдечно с бараярския емисар на балетно представление, сякаш всичко е простено и забравено, ще ти донесе колко точки? Според пропагандната скала.
— Ами… — Той се поколеба. — Стига да не се разфучи и да не ми обърне публично гръб, защото на този етап не мога да й обещая нищо конкретно за Корбо. Хич не му е розово положението, пък и той не се държи по най-разумния начин.
— Тя очевидно е емоционална натура, но не е глупава, така поне разбрах от Бел. Не ми се вярва Бел да ме е подвел да организирам всичко това, ако е смятал, че ще доведе до публичен скандал… но може би ти имаш основания да го подозираш в обратното?
— Нямам.
— Както и да е, сигурна съм, че ще се справиш с Гранат Пет. Просто бъди естествено очарователен, както винаги.
Представата й за него, напомни си той, не беше съвсем обективна. И слава Богу.
— Цял ден се опитвам да очаровам разни квади и нямам успех.
— Ако дадеш да се разбере, че харесваш някого, на него ще му е трудно също да не те хареса. А и Никол ще свири в оркестъра довечера.
— О? — Той наостри уши. — Това ще е нещо, което заслужава да се чуе. — Екатерин беше рядко наблюдателна и Майлс не се съмняваше, че е прекарала следобеда, улавяйки културни вибрации, които се разпространяват далеч отвъд местната мода. Значи щяха да ходят на квадибалет. — Ще си облечеш ли новия гащеризон?
— Точно затова го купих. Почитаме артистите, като се издокарваме в тяхна чест. А ти си облечи фамилната униформа. Бел скоро ще мине да ни вземе.
— По-добре да се придържам към сивите костюми. Имам чувството, че точно в този момент парадирането с бараярски униформи пред квадите може да се окаже лоша идея от дипломатическа гледна точка.
— В Трето управление може би. Но няма смисъл да те видят как се наслаждаваш на изкуството им, ако изглеждаш като анонимен външен. Мисля, че довечера и двамата трябва да изглеждаме колкото се може по-бараярски.