— Какво правиш тук? — попитах.
— Ям курабийка — отговори Линч.
— Майк — обади се Ани. — Какви ги вършиш, мамка му?
Вдигнах глава. На възрастната жена не й беше отнело много време да позвъни.
— Ани, бягай. Махни се оттук — заповядах.
— Никъде няма да бягам — отвърна тя. — Какво те прихваща?
— Да не прекаляваме с тази малка шега, Майк — рече Линч.
Последното, което исках, беше да дам на полицията основателна причина да прояви по-задълбочен интерес към мен. Бях заподозрян в убийство и носех в джобовете си два портфейла с различни документи за самоличност. Кой вади нож на непознат в кафене, защото е разказал хубав виц?
Прибрах острието и пуснах ножа в джоба си, а след това пуснах Линч и отстъпих встрани.
— Това е много стара и лоша шега, която си правехме във флотата, Ани — каза Линч. — Не беше от любимите ми.
— Познавате ли се?
Той ме погледна, очаквайки потвърждение.
Преглътнах киселините, които се надигнаха в гърлото ми.
— Извинявай, Ани. Шегувах се.
— Предполагам, че никога няма да ни дойде умът — каза Линч и вдигна длани.
Ани поклати глава.
— Достатъчно. Ще те оставя да продължиш. Трябва да тръгвам.
Тя взе лаптопа си и се отправи към вратата. Оставих я да си върви, доволен, че стоя между нея и Линч.
— Ако отново се доближиш до нея, ще те убия.
Той ме погледна равнодушно и попита:
— Е, какво носиш?
Нямах нищо.
— Мястото не е подходящо да разговаряме — отвърнах.
Линч завъртя глава наляво и надясно, разкършвайки врата си, а после дояде курабийката си, стана и ме заведе при колата си.
— Ченгетата обикаляха около дома ми днес — уведомих го. — Какво е обяснението?
— Лошо момче ли си бил?
— Ти каза, че ще ги държиш далеч от мен.
— А ти каза, че ще свършиш работата.
Знаех, че той вероятно плаща на някои ченгета. Имах чувството, че днешното следене е предупреждение. Разказах му за всяка стъпка, която бях предприел и за новото си прикритие, за да вляза в Банката в Деня на Федералния резерв.
— Какво още искаш от мен? — попитах.
— Тук няма шестици за старание. И не за пръв път ме прекарват, Майк. Как ще вземеш директивата?
— Имам начин да вляза в Банката. Мога да проникна в Бюрото.
— Ходил си на туристическа обиколка. И какво от това? Какво си вкарал в Бюрото?
— Камери. И троянски коне в компютрите.
— Покажи ми. Или ще отида да довърша срещата си с Ани.
— Трябва ми компютър — помъчих се да протакам. — В кантората ми. Може би…
Той протегна ръка в колата, извади лаптоп и го отвори върху капака.
— Добре — рекох. — Но преди да се свържеш с камерите… — Бях на път да споделя част от новопридобитата си компетентност по анонимността в интернет, но се спрях. Колкото повече връзки имаше между Линч и това престъпление, толкова по-добре. — Имаш ли добър сигнал?
— Хубав е. С карта. Какво да направя?
Наведох се и започнах да пиша на клавиатурата.
— Преведи ме през всяка стъпка — каза Линч и извади тефтерче от джоба си.
— Може да е сложно.
— Опитай. Да не мислиш, че ще приема думите ти на сляпо доверие и ще те оставя да направиш всичко сам?
Всъщност на това се бях надявал. Линч записа всичко — входовете, софтуера, адресите на сървърите. Не че имаше някакво значение. Те не показваха нищо.
Започнах с най-лесното и влязох в уебсървъра за камерата в бейзболната топка.
„Хостът не е намерен.“
— Какво означава това? — попита Линч.
— Връзката сигурно е нестабилна.
— Бъзикаш ли се с мен, Майк?
— Скрих истинска камера в подаръка. Може би още не го е отворил.
Опитах се да получа достъп до вирусите, които бях вкарал с флашките.
„Свързване… Свързване… Свързване…“
Бръкнах в джоба си и стиснах ножа.
„Хостът не е намерен.“
Линч се намръщи и също бръкна в джоба си. Страхотно. Бях си взел нож срещу пистолет.
— Това е зловреден софтуер. Може да е по-взискателен. — Опитах още веднъж, този път с вируса на фишинга на Картрайт.
„Свързване… Свързване… Свързване…“
И после на екрана се появи IP адрес.
„Свързан с хоста.“
Свих юмрук. Бях вътре, въпреки че всичко това не смая Линч.
Менюто в едната страна на екрана изброяваше функциите на програмата. Можеше да ми прехвърли всички имейли, изпратени до онзи компютър, и всяка парола, запаметена в него. Избрах функцията „Картина от камерата“.
Отвори се видео прозорец, но всичко беше тъмно.
— Качвай се в шибаната кола. — Линч сграбчи лакътя ми и заби пистолета в ребрата ми.