— Няма лесен начин да решим спора — рече тя. — Затова ще те попитам направо. С някоя друга ли спиш?
— Какво? Не! Как ти хрумна?
— Тази вечер те видях с една жена в „Четири сезона“.
— Това беше Емили Блум. Казах ти, че ще получа помощ, за да отида в полицията за брат си. Тя ме свързва с нейни хора.
Ани се замисли.
— Блум на Тък? Господи. Чувала съм за нея. Тя не живее ли в града? Хотелът е странно място за делови ангажименти, Майк.
— Шпионираше ли ме?
— Не правя такива неща. Бях там на вечеря е баща си.
Боже. Всеки пробив се оказваше лош за мен.
— Не стана нищо. Тя има връзка във ФБР. Утре ще говоря с нейния човек за брат си. Изпратих я до хотела, за да се срещне с един неин приятел. Мъча се да се погрижа проблемите на Джак да не се отразят върху нас.
— Нима? Защото изглежда, че много се забавляваш. Все говореше как брат ти ще дойде в града и ще те въвлече в нещо. Погледни се, Майк. Държиш се грубо с мен. Излизаш всяка вечер. Криеш разни неща.
— Той ми е брат, Ани. Не мога да позволя да пострада и да кажа, че проблемът не е мой. Този път е различно.
— Този път е различно? Чуваш ли се? Говориш като човек с промит мозък. Пак ли го следваш по онзи път? Уговаря ли те да правите нещо? Пак ли се опитва да те прекара?
— Изобщо не е така, Ани. — Пристъпих по-близо до нея.
— Сигурен ли си? Помисли си добре, Майк. Губиш си времето не само защото всичко това ти е писнало, липсва ти предишният риск и си отегчен от всичко и от мен. Кажи ми истината.
По новините показаха снимка на Сакс.
— От полицията съобщиха, че напредват с разследването на дръзкото убийство посред бял ден на икономиста от Вашингтон миналата седмица.
Вдигнах ръка, опитвайки се да слушам, и попитах:
— Може ли да млъкнеш?
— Да млъкна?
Ани беше много уравновесена и търпелива, но по студения й тон разбрах, че най-после съм успял да я вбеся.
— Не е това, което си мислиш — рекох. — Исках да чуя нещо по новините. За един случай.
— Шегуваш ли се, по дяволите? Докато говорим за съвсем друго?
— Съжалявам. В момента нещата са малко трудни за мен. Моля те, не ме представяй като отчаян главорез. Семейството ти достатъчно ми натяква това.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Не съм луда. Бих искала да беше само това, Майк. Щеше да е много по-лесно. Но не. Мисля много за тези неща. Изслушай ме внимателно. Познаваш ме. Не харесвам театрални изпълнения. Няма да ти се разкрещя и няма да поставям ултиматуми. Но сватбата придоби собствен живот. Превръща се в нещо твърде голямо, за да се провали.
Предпочитах да се развикам на бавното й говорене, на гласа, предназначен за съвещания, който предполагаше проницателност и пресметната сила. Ани говореше премерено като преговарящ за заложници.
— Това е последният ти изход — продължи тя. — Надявам се, че е така, както казваш. Аз се тревожа, че може да те загубя или че ти ще се уплашиш и ще избягаш, за да се измъкнеш от мен. Може да поговорим за това, Майк. Само не ме лъжи.
— Не, изобщо не става дума за това.
— Последен шанс.
— Ани. За Джак…
Тя удари с длан по масата. Видях я, че стисна зъби от болка. На пръста й се появи уголемяваща се капка кръв там, където ножът беше срязал кожата й. Станах да й помогна.
— Нищо ми няма — каза тя, погледна пръста си и избърса с пощенски плик червеното петно. — Тук не става въпрос за Джак, Майк, а за нас. — Отмести назад стола си. — Знаеш ли какво? Уморих се. Мисля, че не мога повече. Ще говорим пак утре сутринта.
И двамата бяхме изтощени от твърде много работа и твърде малко сън.
— Мога да ти обясня, Ани. И всичко ще бъде наред — казах, докато тя вървеше към стълбите, и я последвах.
— Предпочитам да остана сама.
— Разбира се. Съжалявам, миличка. Ще поговорим утре.
— Добре. — Ани поклати глава и тръгна нагоре по стълбите.
Разтребих кухнята и се качих горе. Възглавницата ми беше пред вратата на спалнята. Нещата щяха да бъдат по-добре сутринта. Можех да изгладя проблемите. Взех възглавницата, отидох в кабинета си и се свих на канапето.
Сънят ми беше неспокоен. Събудих се около шест сутринта. Ани все още беше в леглото. Излязох от кабинета си и отидох в банята. И после чух трясък на долния етаж. Зачаках, ослушвайки се, и после го чух отново. Слязох по стълбите и видях, че външната врата е отворена. Бях сигурен, че заключих и залостих всички врати и прозорци в къщата. Напоследък бях много внимателен със сигурността.
Върнах се в кабинета и извадих пистолета от сейфа. Заключих вратата и отново слязох долу. Предната и задната врата бяха широко отворени, люлееха се от поривите на студения вятър и се блъскаха в рамките. Претърсих всички стаи, за да видя дали все още има някого вътре.