Нямаше никого.
Излязох навън. Може би съседите щяха да имат проблем с мъж по боксерки и халат, който обикаля двора си с изваден пистолет, но изобщо не ми пукаше.
Онзи, който бе влязъл в дома ни, беше избягал.
Върнах се вътре.
— Ани? — извиках и огледах за втори път първия етаж.
Никой не отговори. В кухнята нямаше никого. Както и в спалнята. Завивките, където беше лежала Ани, бяха отметнати.
— Скъпа? — извиках по-силно.
Мълчание.
- Върнах се в коридора. Сега вратата на кабинета ми беше отключена и отворена.
— Ани?
Отново нищо. Почувствах, че кръвта ми се смразява. Всичко изглеждаше по-ярко и ясно от прилива на адреналин. Пристъпих към вратата, с пистолета отстрани до тялото ми, и после влязох.
Ани стоеше над бюрото ми, държеше шперц и динамометричен гаечен ключ и оглеждаше всичко, което бях събрал за удара — чертежите на деветия и десетия етаж, разпределения на малките преградени кабинети, образци на фалшиви пропуски, портфейли с документи с моята снимка и имена на други хора, отворена кутия с муниции, десетки ключалки и инструменти за влизане с взлом и един особено зловещ на вид нож.
Тя се обърна към мен.
— Какво е всичко това, Майк?
Скрих пистолета зад гърба си и незабелязано го пъхнах навътре върху една лавица, далеч от погледа й.
— Какво правиш тук? — попитах.
— Опитвам се да разбера какво става с теб, по дяволите.
— Ти ли отвори вратите долу?
— Не.
— Сигурна ли си?
— Да. — Тя остави шперца и динамометричния ключ, взе ножа, извади острието и го завъртя на светлината. — Изобщо не става дума за липса на дързост и увереност, нали?
— Не — отговорих.
Вгледах се по-внимателно в шперцовете, които Ани беше донесла, и ги познах. Бях ги хвърлил, когато ченгето ме проследи до дома ми.
— Всъщност не е много трудно — продължи тя, поглеждайки вратата на кабинета ми. — Само стържеш напред и назад, нали?
— С назъбените шперцове, да.
— Ти имаш право на лично пространство, но трябваше да знам. По-рано не заключваше вратите. И след всичко снощи, когато се събудих тази сутрин, теб те нямаше.
— Какво очакваше да намериш? — Сега всичко между нас изглеждаше по-спокойно, почти печално.
— Не знам. В най-лошия случай — някакъв трофей за изневяра, кутии кибрит, касови бележки, втора регистрация в електронна поща, втори мобилен телефон.
Извадих от джоба си единия от мобилните телефони с предплатени карти, които използвах, за да се свързвам с Линч.
— Имам един, но не за да те мамя.
— А не правиш ли това? — попита тя, докато оглеждаше схемите на охраната и снимките на различните ключалки и компютри в Банката на Федералния резерв. — Тогава къде се губиш?
Можех да се престоря на обиден, защото е нахълтала в личното ми пространство, но си го заслужавах. Държах се подозрително от няколко дни и криех разни неща от нея. Изненадах се, че почувствах по-скоро облекчение. Нуждаех се от някого, с когото да поговоря.
Ани вдигна фалшификат на документ на Федералния резерв, върху който работех.
— Това е за влизане с взлом — каза тя и се засмя. — О, Боже. Може би щеше да е по-добре, ако имаше друга жена. Какви ги вършиш?
Наведох се над компютъра и пуснах музика, в случай че някой слуша.
— Хората, които са подгонили Джак, ще го убият, ако не им свърши една работа. Притискат ме да му помогна.
Ани взе шофьорската книжка на името на Томас Сандела и се вгледа в лицето ми и после в снимката.
— Значи Майк Форд, който изглежда хладнокръвен играч, но дълбоко в душата си е пълен маниак по контрола, само помага, седи на задната седалка и отстъпва водачеството на брат си, който никога през живота си не е правил нищо правилно.
— Няма да изпълня задачата, но трябва да ги карам да мислят, че ще го направя, и ще имитирам дейност достатъчно дълго, за да ги предам.
Тя разгледа чертежите и попита:
— Какъв е ударът?
— Не искам да те въвличам, Ани. Ако си била изправена пред разширен състав на съдебни заседатели…
Тя прелисти няколко договора за ремонт.
— Банката на Федералния резерв в Ню Йорк? Шегуваш се! — възкликна.
— Иска ми се да беше така.
— Изнудва ли те Джак, Майк?
— Отначало си го помислих, но онези типове ще го убият.
— Ще го убият? Я стига.
Не можех да я заблудя и не исках. Трябваше да съм чист пред нея.