Предметът беше студен, малък и дълъг два-три сантиметра. Извадих го и го вдигнах към светлината. Патрон с кух връх четирийсет и пети калибър. Не беше мой и със сигурност не беше и на Ани.
Замислих се за сутринта. Не си въобразявах. Патронът беше оставен тук като предупреждение да се подчинявам. Някой бе влизал в дома ми, в спалнята ми, където спяхме с годеницата ми, и беше сложил патрон в краката ни.
Опитах да се свържа с Ани, но тя сигурно вече беше в планината и нямаше покритие.
Следващата ми спирка беше къщата на брат ми. Не преставах да мисля за онова, което Ани ми беше казала за Джак. Трябваше да изясня историята, преди да говоря с агента на ФБР, но повече от всичко бях ядосан, изпитвах подозрения и ми се струваше справедливо да си го изкарам на брат си.
Почуках силно на вратата. Той отвори, като се криеше. Пусна ме да вляза и остави пистолета си на страничната масичка.
— Какво става? — попита Джак. — Има ли нещо от камерите? Искаш ли кафе?
— Ще изпия една чаша — отвърнах.
Брат ми извади голяма чаша и я напълни. Седнах до масата в кухнята. Джак се настани на стола срещу мен и сложи мобилния си телефон пред себе си.
— Искам отново да ми разкажеш всичко, от началото до края.
— Какво става? — попита той.
— Рискувам живота си заради теб, затова отговори на въпросите ми, по дяволите! Как започна да работиш за Линч?
— Препоръчаха ме.
— Кой?
— Един човек, когото познавах от Флорида.
— Как се казва?
— Винаги съм го познавал като Флорес. Джеф Флорес.
— Телефонният му номер?
— Мога да ти го дам.
— Дай ми го.
— Сега ли? Горе е, в кабинета ми. В стария ми мобилен телефон. Трябва да намеря зарядното.
— Ще ми го кажеш, преди да си тръгна. Искам да ми разкажеш за всичките си срещи с Линч. Подробности за подхода към Сакс. Всички адреси. Знаеш ли истинското му име?
— Чакай малко. Защо ме питаш всичко това?
Станах. Столът ми се плъзна назад.
— Защото някой е оставил патрон в спалнята ми сутринта. Защото Ани ще ме напусне, ако тази история не спре днес. Защото ти съсипа живота ми. Достатъчно ли ти е това? Заслужавам отговори и ще ги получа.
— Линч ли е бил? Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. Но защо?
— Отговори на въпросите ми, Джак.
— Съжалявам, че се въвлече в тази бъркотия, но не можеш да ме държиш в неведение, Майк. Заплашиха ли Ани?
Сложих патрона на масата.
Джак стана и премести стола си по-близо до мен.
— Трябва да ми вярваш, Майк.
— Да ти вярвам? Няма човек, когото познавам по-добре от теб и на когото вярвам по-малко.
— Ще свършим работата и няма да се случи нищо лошо. Имай ми доверие. Кълна се. Ще го направим и всички ще бъдат добре.
— Откъде си толкова сигурен?
— Сигурен съм.
— Онези типове те изпратиха в болница.
— Караницата само ще ни причини болка, Майк. Трябва да се съсредоточим върху изпълнението на задачата и как да се измъкнем от кашата.
— Чакай малко. Откъде си толкова сигурен?
— Познавам тези хора. И защото…
— Абсолютно сигурен ли си?
— Да. — Джак се опитваше да ми вдъхне увереност, но току-що беше издал каква е играта му.
— Тъпак. — Гласът ми беше студен, а тялото — вцепенено от стъписване от онова, което започвах да разбирам. — Бил съм прав от самото начало. Ти участваш. Първата вечер.
Винаги съм знаел, че Джак може да бъде един от най-великите измамници. Едно време често си мислех, че той може да създаде нещо красиво, изобретателно, като изкуство, ако най-после прочисти съзнанието си. И ето го сега — продължителната измама, пресметнатата експертна игра, на която винаги съм знаел, че е способен. Беше хубаво, както си го бях представял. Имаше само един проблем — мишената бях аз.
Той допря пръст до устните си и погледна телефона. На лицето му изведнъж се изписа уплаха.
Те подслушваха.
Приближих се до брат си и сложих ръка на рамото му. Жестът изглеждаше утешителен, но после се обърнах, сграбчих го за ризата, увих ръка около врата му и се озовах зад него. Издърпах го от стола и го повлякох към банята.
Пуснах душа на най-силната степен и бутнах Джак под водата, обръщайки го по гръб във ваната. Включих радиото, от което загърмя музика, и зачаках стаята да се изпълни с пара.