Сега никой не можеше да ни чуе. Никое подслушвателно устройство не можеше да оцелее от водата.
— Ти си ме изпързалял — казах. — Работиш за тях от самото начало.
— Не, Майк. Казах ти, че съм честен. Но те ме погнаха. Нямах избор.
Сграбчих го за мократа риза и го разтърсих силно.
— Престани да лъжеш! — изкрещях.
— Да ти го начукам — отвърна той и ме удари в лицето. Не го пуснах.
— Целият ми живот. Работата ми. Ани. Всичко се разпада заради теб.
— Ти искаше да участваш. Не можеш да измамиш честен човек.
— Обвиняваш мен?
— Това е проблемът. Всичко е заради теб. Има много хора, които биха се справили по-добре от теб със задачата, затова защо са се хванали за теб? Те ме вкараха в клопка само за да стигнат до теб, Майк. Ти ме въвлече в тази бъркотия.
Наглостта му беше невероятна, както и желанието не само да изопачи истината, но и да я обърне напълно.
— Не смей да говориш така. Ти ли стоиш в дъното на всичко? За теб ли работят всички? Ще те убия. — Разтърсих го по-силно. Главата му се удари в ръба на ваната. Джак затвори очи, сбърчи лице и се разрида.
— Съжалявам, Майк. Аз съм боклук. Направих всичко възможно, но те ме изработиха. Не мога да се променя. Но трябва да знаеш, че нищо от това не трябваше да се случва. Никой не трябваше да пострада. И никой няма да пострада. Трябва само да свършим работата и после ще бъдем свободни и чисти. Хайде да започнем отначало и да измислим нещо. Можем да се справим.
О, Боже! Предпочитах Джак да забие юмрук в окото ми, вместо да бръщолеви, изпълнен със самосъжаление.
— Приключих с теб.
— Те ще ме убият, Майк. Знаеш го. Видя ги.
— Вече не ти вярвам, Джак.
— Трябва да решим проблема. Ако те разберат, че ти знаеш, че всичко е нагласено, с мен е свършено.
— Не, Джак.
— Ако се откажеш, те ще разберат. Те чуха какво каза ти. Наблюдават ме. Исках да ти кажа, Майк, но те щяха да ме убият.
— Трябва ти друг човек — заявих, обърнах се и излязох.
Докато карах джипа, бях толкова ядосан, че едва след известно време забелязах, че се движа с деветдесет и седем километра в час по обиколни пътища. Намалих и си поех дълбоко дъх. Не знаех какво става, дали Джак е само жалка примамка, или дирижира всичко и ме е хванал в капан от самото начало.
Телефонът ми иззвъня. Сигурно беше Джак. Не трябваше да отговарям, но се бях сетил за още няколко неща, за които да го обвиня. Отговорих на обаждането, докато завивах надясно на червен светофар.
— Не ми се обаждай повече, Джак. За мен си мъртъв.
— Майкъл? — попита гласът от другия край на линията. Беше Линч.
— Какво?
— Реших да те уведомя, че Джак все още не е мъртъв, но ще бъде след може би десет-петнайсет минути. Не знам, не съм лекар. Затова вероятно трябва да побързаш и да се върнеш. Престани да се съпротивляваш, Майк. Така само ще пострадат разни хора.
Линията прекъсна. Направих обратен завой. Гумите на джипа поднесоха по чакъла на банкета. Насочих се обратно към дома на Джак.
Предната врата беше отворена. Влязох и видях краката му в кухнята. Джак лежеше по лице на пода. Приближих се. Около тялото му имаше локва кръв, която бавно извираше от забития в него кухненски нож.
Линч беше разрязал дълбоко скалпа му. Направих компрес от хартиени кърпи, притиснах го до сплъстената му коса и се обадих на „Бърза помощ“. Джак дишаше и от време на време изпадаше в безсъзнание. Чашата кафе, която бях оставил недокосната, изстиваше на масата.
Парамедиците дойдоха след десетина минути. Бяха забележително спокойни, когато вдигнаха Джак на носилка и го пренесоха в линейката, поне докато измериха кръвното му налягане. Единият каза нещо за едва доловим пулс и кръвно налягане шейсет и пет. Започнаха да вливат прозрачна животоподдържаща течност през дебела игла. Джак отвори очи за миг, погледна ме и после отново изгуби съзнание. Обадих се на баща ни, докато пътувахме към болницата.
Там ни чакаше хирург с двама асистенти. Закараха Джак право в травматологичното отделение. Гледах през отворената врата как го сложиха на операционната маса и разрязаха дрехите му. Хирургът взе скалпел, а после се обърна, видя ме, че гледам, и изкрещя на някого да затвори вратата.
Изведоха ме в чакалнята. Прекарах времето си заедно с другите нещастници, като поглеждах часовника си и броях колко време ми остава до срещата с агента на ФБР.
31.
Процедурата продължи един час. Заведоха ме в интензивното. На вратата като хищна птица се въртеше жена от счетоводството.