— Трябва да подпишете едни формуляри, ако имате време в момента — каза тя, когато влязоха.
Минах покрай нея.
Джак все още беше в безсъзнание. Лицето му беше бледо като восък.
Седнах на твърдия стол до него и зачаках, като гледах „Животът в Холивуд“ и броях минутите, за да не изпусна срещата с Ласитър, единственият ми изход от този кошмар.
— Шегувате се — казах, когато влезе лекарят. Той беше същият асистент от предишния път. — Той ще се оправи ли?
— Разбира се. Имаше само загуба на кръв. Но порезната рана е странна. От главата продължава да тече кръв. Какво е правил?
— Къри.
— Хм. Вие не бяхте ли тук преди известно време?
— Вероятно ме бъркате с някой друг.
— Не мисля. Трябва да внимавате повече, и двамата.
— Съгласен съм.
Джак най-после дойде в съзнание, преглътна и изтръпна от болка, докато проследяваше с поглед пластмасовите торбички, прикрепени към тялото му.
— Съжалявам, Майк — промълви той и се прокашля.
— Би трябвало — отвърнах и облякох връхната си дреха. Бях изчакал само за да го видя да се свести и да се уверя, че ще оживее. — Татко идва. Ще реша проблема по един или друг начин.
— Какво ще направиш?
Тръгнах. Жената от счетоводството ме последва в коридора, като говореше нещо за самоличности и отговорни лица.
— Той е в съзнание — рекох. — Отидете да говорите с него. Повече няма да плащам за грешките му.
Виждайки Джак да лежи облян в кръв, се убедих в едно. Въпросът беше личен. Аз бях мишената от самото начало. Опитах се да обмисля нещата методично, но имената се редяха твърде бързо в главата ми. Който и да стоеше в дъното на тази работа, ставаше дума за пари с неясен произход. Може би Марк, когото винаги бях подозирал, че участва в измамата, се бореше с корпорациите, а в същото време подбиваше акциите им. Тайните, които бях научил, всичките корумпирани политици, които бяха пропаднали, докато разчиствах бъркотията, след като разкатах предишния си работодател. Всеки случай беше подозрителен.
Взех си още една чаша кафе от кафенето, докато излизах, и после се разходих на паркинга, за да проясня съзнанието си. Все още имах време да успея да отида на срещата с агента на ФБР.
Видях, че Картрайт спира на паркинга на болницата със стария си кадилак елдорадо. Баща ми беше на предната седалка до него.
Отидох при тях.
— Как е Джак? — попита татко.
— Добре. Срязали са го. Загуби много кръв, но ще го изпишат довечера или утре.
— А ти?
— Имал съм и по-добри дни.
— Ще влезем при него.
— Току-що се сбогувах. Буден е.
Баща ми кимна. Картрайт му каза, че ще се видят в болницата, и остана с мен. Щом татко се скри от погледа ни, той ми направи знак да се качим в колата. Седнахме на предната седалка. Картрайт извади пакет от тайно скривалище под таблото.
— Това е пълният комплект — каза.
Вътре имаше шофьорски книжки, кредитни карти и карти за социално осигуряване.
— Чисти ли са социалните осигуровки? — попитах.
— Да. Хората са починали наскоро и не е съобщено за тях в Администрацията за социално осигуряване. Но главният им файл е объркан.
— Пропуските за Банката?
— Все още работя по тях. Ще станат добре. Свършил си хубава работа със снимките.
Прибрах документите.
— Благодаря — казах. — Може ли да те питам нещо?
— По-добре недей. Стигнал съм до тези години, защото не съм любопитен. — Погледнах го. Картрайт въздъхна и погледна в огледалата. — Е, добре.
— Ако някой те мами и ти можеш да се обърнеш към властите, за да го отстраниш от пътя си. И той го заслужава сто процента. Би постъпил правилно, нали? Ако никой от твоите хора няма да бъде замесен. Няма да предадеш никого. Само ще победиш враг.
— Нещата стават твърде сложни.
Погледнах към болницата.
— Да.
— Няма линия между черното и бялото, Майк. Едва когато стигнеш близо, осъзнаваш къде трябва да е границата. Нали разбираш какво ще стане, ако моето име бъде замесено в тази история.
— Никога не бих споменал за теб.
Той кимна.
— Добре. Всеки с такъв профил постига споразумение с Федералните власти. Това е поредната фигура на игралната дъска. Но ако можеш, остави това на възрастните. Тази територия е опасна. Признателен съм ти, че го сподели първо с мен.
— Естествено.
— Би трябвало да знаеш, че щом веднъж вкопчат ноктите си в теб, никога не те пускат, Федералните са по-лоши от мафиотите. Използват го срещу теб и правят много грешки. Забрави за агентите на ФБР. Те пак са хора на правителството.