Нямах нищо. Линч имаше достъп до тези камери и сигурно вече беше разбрал това. Вероятно знаеше още от сутринта. И затова беше оставил патрон в спалнята ми.
Нямаше лесен начин да свърша работата и сега той щеше да ме подгони безмилостно. Единственият изход беше ФБР. Протегнах ръка към задната седалка, извадих бронежилетката от торбичката, нахлузих я през главата си и я закопчах стегнато.
32.
Полевият офис на ФБР във Вашингтон се намираше във „Федералния триъгълник“, в съседство с Главната прокуратура на САЩ, откъдето несъзнателно бях примамил Сакс да срещне смъртта си.
По пътя минах успоредно на Червената линия на метрото, връщах се по мостове и завивах напосоки, движейки се по безсмислен маршрут, докато се уверих, че съм се отървал от евентуални преследвачи.
Напрежението ми се отразяваше. Пред очите ми играеха бели петна, болеше ме главата и във всеки черен седан ми се привиждаше Линч, който ми се усмихва.
Спрях на четири преки от сградата и съжалих, че не взех колата на Джак. Видях, че по улицата бавно се движи патрулна кола. На предния капак и на багажника й бяха монтирани камери. Полицията във Вашингтон има автоматични четящи устройства за регистрационни табели и патрулните коли, които обикалят из града, записват всички номера. Това отнема част от забавлението на играта на котка и мишка заради двучасовото ограничение на престоя за паркиране, но днес можеше да свърже джипа ми със смъртта на Сакс.
Бях взел пистолета от дома си. Пъхнах го под предната седалка и слязох. Полевият офис на ФБР приличаше на огромна сива крипта със зеленикав оттенък на камъка.
Спрях, когато се приближих до сградата на Националния музей, масивна купчина от червени тухли, която приличаше на склад от началото на XX век. Стори ми се, че познах една кола на отсрещната страна на улицата, „Додж Чарджър“, но тук е страната на ченгетата и има десетки автомобили от този модел.
Тръгнах бавно по паркинга на музея. Офисът на ФБР беше отсреща. Отново ми се привидя Линч и за всеки случай се скрих зад един пикап. Надникнах зад ъгъла и видях, че не съм сбъркал. Наистина беше той. Сложи цигара в устата си, сви шепа, запали я и дръпна.
Сега поне нямаше да се чувствам като ненормален, че нося бронежилетка. Цялата постановка се превръщаше в смразяващо кръвта повторение на убийството на Сакс пред Съдебната палата. Изчаках Линч да отиде до далечния край на пикапа, за да мога да избягам по пътя, по който бях дошъл, но когато погледнах натам, видях, че към мен идва партньорът на Линч, мъжът с очилата.
Тръгнах по паркинга. Те бяха на северния тротоар. Скрих се зад един микробус и зачаках. Срещата ми с агента на ФБР беше след три минути. Не можех да побягна, без те да ме видят. Погледнах към тях. Те продължаваха да разговарят на улицата. Започнах да броя секундите.
Съзрях възрастна жена, която вървеше към мен между колите. Изправих се и се престорих, че проверявам телефона си, опитвайки се да не изглеждам като преследван човек.
Микробусът зад мен изпиука два пъти и фаровете му примигаха. Жената беше щракнала електронното отваряне на вратите. Усмихнах й се леко, пресметнах разстоянието и хукнах зад друга кола. Следващия път, когато надзърнах, Линч и неговият човек вървяха на юг. Щяха да ме видят след няколко секунди. Запромъквах се около колата, криейки се зад нея, и щом те завиха зад ъгъла на сградата, побягнах към моя джип.
Обадих се на Ласитър, когато бях на три преки от офиса на ФБР, докато стоях под огромна китайска арка, отрупана с дракони и покривчета на пагода.
— Обажда се Майкъл Форд.
— Тук ли сте? — попита той.
— Наблизо съм. Едни мъже наблюдават входа.
— Естествено.
— Не. Хората, които разследвате. Сигурно търсят свидетели.
— Това е центърът на американското правораздаване. Ако мислите, че…
— Джонатан Сакс — прекъснах го. Трябваше да му напомня какво се случи с последния им източник.
— Къде сте?
— В Китайския квартал. Може ли да се срещнем извън кабинета ви?
— Ще изпратя кола. Шофьорът ще ви докара в закрития паркинг. Никой няма да ви види.
Закрачих около ъгъла, докато до мен спря черен шевролет такси с тъмни стъкла. Шофьорът подаде глава навън и попита:
— Майкъл Форд?
— Имате ли документ за самоличност?
Той ми показа служебната си карта и аз се качих, въпреки че инстинктът ме предупреждаваше да не сядам на задната седалка в кола на ченге. Мъжът зави зад ъгъла и спря в подземния паркинг. Ласитър ме чакаше, когато излязох от асансьора. Беше намръщен.