— Скоро ще се пенсионирам. — Той посочи към офиса зад гърба си. — Това място беше рай, но после дойде Мюлер. Сега скаутите ръководят шоуто. Аз приключих. Те вероятно си мислят, че играя голф и броя дните до пенсионирането си. Аз обаче работя и на друго място и имам хубава втора професия. След като видиш как стотният богаташ, когото си арестувал, се отървава безнаказано с убийство, започваш да осъзнаваш, че си в грешния отбор. Твоето бъдеще обаче не е слънчево. Остава ти само един ден до отиването ти в Ню Йорк да уредиш нещата за Деня на Федералния резерв. Затова искам да чуя някои отговори, иначе ще започна да срязвам хората, които ти наистина харесваш.
— Нямах предвид Федералния резерв. — Спомних си обвинението на Джак, че аз съм мишената от самото начало. — Защо си взел на прицел точно мен? За да съсипеш живота ми ли?
— Не знам. Може би си прецакал някого, когото не е трябвало да закачаш. Аз правя само онова, което ми казват. Това е бизнес. И става дума за Федералния резерв. Ти нарани брат си и също ще пострадаш, защото се занимаваш с всичко друго освен с най-важното — да ми набавиш директивата. Затова, кажи ми, когато дойде вторник, как ще свършиш работата? Това е всичко.
— Има пропуски — отвърнах.
— Ще свършат ли работа?
— Не и с електрониката, но всичко ще бъде наред. Имам уговорена среща. Имам достъп до контрола и вътрешната охрана. Ще вляза на деветия етаж.
— И после какво? Ще я получиш с любезно държане? Това е Светият граал на информацията за движението на пазара, с ограничен достъп само за най-високото ниво.
— Ще вляза в Бюрото и ще отмъкна директивата от офис мениджъра. Тя трябва да има разрешително за достъп до директивата. Ще отида там и…
— Ще й сложиш крила? — засмя се Линч. — Е, кой да бъде? — Той сложи ръка на кръста си. Видях пистолета му, „Колт 1911“, от дясната страна, до сгъваема палка, и двата му телефона, закачени на колана. — Ани или баща ти?
— Дори не споменавай имената им.
— Ще убия и двамата, ако не избереш. Ще пощадиш единия. Ти си истински герой.
— Не го прави.
— Мислех, че не си човек, който се моли.
— Моля те!
— Я стига, Майк.
Хвърлих се на колене в краката му. Колкото и да ми се повдигаше, че умолявам този тип, прикритието наистина ми беше необходимо. Докато коленичех, измъкнах телефона му от калъфката и когато Линч ме блъсна, го скрих в шепата си. Някой му даваше заповеди по този телефон. Щом го имах, можех да разбера кой стои зад Линч.
— Имай малко самоуважение — каза. — Отново седнах на стола и незабелязано пъхнах телефона в джоба си. — Симпатиите ми не са каквито бяха. Е, кой да бъде?
— Аз — отговорих. — Ще поема каквото наказание ми се полага.
— Плюс това, което вече дължиш? — Линч поклати глава. — Няма да стане. Не мога да убия теб, защото ти ще вземеш цифрите във вторник. Но мога да стигна близо до това. Достойно е за възхищение, въпреки че ще съжаляваш. Хората си въобразяват, че са много корави. След няколко минути ще ме молиш да погна другите.
Той сложи лаптопа си на метална лавица на стената до бюрото.
— Ще ме обработваш насред офиса на ФБР? — попитах.
— Звукоизолацията е страхотна. — Линч огледа пространството около лавицата. — Позволиха на адвокатите да съкратят процедурата, откакто се успокоиха нещата след единайсети септември. — Извади дебела купчина книжа от лавицата. — Стратегия и практика на разпитите. Карат ни да полагаме изпит за това на всеки шест месеца като ученици. — Линч ми подаде книжата. Когато посегнах да ги взема — адвокатски инстинкт, той мълниеносно измъкна белезници и ги щракна на едната ми китка. След това ме удари силно в корема с палката и ме простря върху бюрото, впивайки пръсти в раменете ми, а после закачи другата халка на белезниците за скобата на бюрото.
Завъртя бюрото, така че да лежа по корем с разперени ръце и краката ми да висят във въздуха. Удари ме още веднъж в основата на черепа и ме зашемети, а после завърза глезена ми за нещо. Не можех да стана, нито да се обърна. Лежах върху бюрото като парче печено месо.
Линч взе наръчника за разпити.
— Тук пише всичко — как да ти прочета правата, да ти държа ръката, ако се уплашиш, и да поднеса кафе на адвоката ти точно както го обича.
Той надигна бронежилетката ми, сложи наръчника на кръста ми и отстъпи назад. Разгъна палката докрай и удари силно върху хартията.
— И е добър начин да се скрият белезници. Страхотен начин да увредиш нечии органи, без да оставяш видими следи.
Изсумтях. Адски ме заболя, но аз издържам на болка. Разтревожи ме обаче чувството, че нещо не е наред с вътрешностите ми, сякаш Линч засягаше нещо важно.