Вече бях по-близо до пулсиращия звук, който, изглежда, се чуваше зад врата със старомодна ключалка, през която наистина можех да надникна. При други обстоятелства това можеше да е интересна загадка, но не и сега, когато Линч и взводът му бяха наблизо.
Нямах подходящи шперцове, което означаваше кошмар от неудобни ъгли и твърде много натиск. Пръстите ми се зачервиха и израниха. Най-после успях да отключа.
Когато открехнах вратата, шумът изведнъж стана много силен и през пролуката нахлу светлина, която ме заслепи за няколко секунди.
Озовах се съвсем близо и чух гласове. Дебелите стени на трезора ме бяха накарали да мисля, че съм много по-далеч.
Очите ми се приспособиха и сцената стана сюрреалистична. Намирах се в задната част на хранилището на старо казино, където се брояха парите и се осребряваха чиповете. Тя заемаше едната страна на игралния под. Вдигнах глава и видях сводестия таван над главната игрална зона и купола високо над мен. Една четвърт от тавана се беше срутила и през разцепените дъски и напуканите фрески видях, че небето е станало тъмносиньо. На пода гниеха няколко маси за зарове. Около тях беше избуяла трева и тук-там цъфтяха диви цветя. Куполът сигурно беше отворен от десетилетия.
Наблизо имаше хора. От тях ме скриваха гише и сейф, но отсреща, през месинговите решетки видях два ярки халогенни прожектора, насочени към мен. Зад тях се движеха хора — може би десетина, но не виждах лицата от заслепяващите светлини. На пода бяха натрупани десетки кашони, извисяващи се над главите на хората. От двете страни стояха пазачи с пушки.
Пулсирането на генератора отчасти заглушаваше гласовете, но мисля, че познах говора на Линч. Извих врат, за да видя на кого говори, но съзрях само тъмни силуети. Приближих се да разбера какво казва.
— Не разбирам защо не сплашиш годеницата — каза Линч. — Или защо мислиш, че го държиш в ръцете, когато той очевидно се готви да ни прекара…
— Добре — прекъсна го другият. — Шоуто е твое.
Този човек стоеше зад всичко. Промъкнах се още малко напред. Отчаяно исках да видя лицето на онзи, който беше решил да ме съсипе. Бяхме стеснили кръга в издирването на хората, които стояха зад парите с неясен произход. Бяхме близо. Ако можех да видя лицето му, щях да разбера кой е.
Линч се премести няколко крачки. Другият човек остана само сянка, очертана от светлините. Ако се обърнеше и мръднеше малко, щях да го видя.
Отново запълзях. Дъската на пода под лакътя ми изскърца. Прехвърлих обратно назад тежестта си. Сега пък изскърца дъската под крака ми.
— Какво беше това? — попита някой.
— Там!
Дръпнах се назад.
Лъчи прорязаха мрака, насочвайки се към мен. Мъжете хукнаха.
35.
Скочих през вратата, затръшнах я след себе си, спуснах резето и завъртях вътре шперц, докато се счупи. Далеч отпред блестеше светлина и аз се отправих натам. Край мен пробягваха полуразрушените стени на коридора, дълго крило от бални зали, построени от камък, с тавани с красива дърворезба. Прескочих купчина отломки. Таваните изчезнаха. Подът на втория етаж се срути. Побягнах сред развалините. Каменните стени се издигаха високо над главата ми.
Имаше известно разстояние между мен и пазачите, когато чух силен трясък далеч назад и после гласове. Скоро след това прозвучаха изстрели. В стените рикошираха куршуми, свистяха във въздуха и разпращаха облачета прах и камъчета в краката ми.
Минах през каменна арка, крепена на подпори, и спрях. Върнах се, бутнах ги силно и после се хвърлих встрани. Зачаках отломките от горния етаж да рухнат и да ми осигурят прикритие. Камъкът изскърца, паднаха няколко парчета мазилка и после нищо. Покрай мен пищяха куршуми. Побягнах.
Стигнах до дъното на коридора. Стените се извисяваха на четири и половина метра. Стоманени плоскости покриваха прозорците. Озовах се в капан. Единственият път за връщане беше онзи, по който бях дошъл, трезорът, където бях блъснал подпорите.
Хукнах към изстрелите, криволичейки насам-натам. Чух пукане и тътен от каменната арка пред мен. Страхотно. Трезорът беше решил да съдейства точно сега. Паднаха няколко парчета. Затичах се право към трезора и завих зад ъгъла, спринтирайки и размахвайки ръце, докато покривът се срутваше и куршуми пронизваха въздуха.
Всичко се срути. Хвърлих се на земята; камъни удряха краката и гърба ми. Може би не бях стигнал достатъчно далеч. Обви ме облак прах и полепна в устата ми като талк. Изправих се на колене и се хвърлих напред, очаквайки сблъсък.