— Мисля, че с пушка.
Той приготви инжекция и заби иглата в ръката ми.
— Ще искаш това — каза Макоско и натисна буталото. В тялото ми се разля приятно замайващо усещане.
Той взе парче марля с форцепс и каза на Блум да хване бронежилетката за раменете. Закопчалката висеше свободно.
— Дръпни я, когато ти кажа. Готова ли си?
Блум хвана бронежилетката.
— Сега.
Тя я издърпа. Имах чувството, че някой заби запален фойерверк в гърба ми. Изохках и се вкопчих в ръба на масата. Нещо изтрака върху плочките зад мен. Погледнах и видях изкривена гилза от пушка, която се търкулна по линолеума и се скри под шкафа.
Усетих, че по гърба ми плъзна топлина, когато Макоско притисна марлята върху дупката, оставена от куршума. Това пареше повече от дръпването. Вече бях твърде уморен, за да охкам, затова само стиснах зъби, вкопчих по-силно пръсти в ръба на масата и почувствах, че по лицето ми се стича пот.
— Проникнал ли е в тялото ми? — попитах.
— И да, и не — отвърна ветеринарят, докато разглеждаше с очилата си за четене раната. — В случай като този куршумът влиза, но не твърде дълбоко, и вкарва материала на бронежилетката. Нещо като фокусник, който натъпква носна кърпа в юмрука си. Извадил си късмет. Виждал съм много огнестрелни рани. Повечето лекари биха предположили, че куршумът е проникнал и е разкъсал тъканите. После няколко часа бърникат и ръчкат в коремната област да го търсят.
Той удари с длан по масата, правейки ми знак да легна по корем. Подчиних се. Макоско се залови да шие раната на гърба ми.
— Съвсем не е толкова зле, колкото изглежда — едва ли не разочаровано каза той.
Блум взе гилзата и я огледа.
— Прилича на 5.65. Провървяло ти е, че си жив. Тези са мощни и опасни.
Шевовете отнеха още десетина минути. Седнах и Макоско ми даде няколко хапчета. Погледнах шишенцето и отбелязах:
— Тези са за кучета.
— Няма значение. Помагат на всички. — Той се обърна към Блум: — Ти жена му ли си?
— Не — отговори тя.
— Е, не е моя работа — каза ветеринарят и започна да зарежда стерилизатора. — Но в този човек… — той ме посочи — има конска доза оксикодон. Дръж го под око следващите осем-дванайсет часа. Би трябвало да е добре, но Госиод знае, че ми се е случвало да греша.
Блум ме заведе до колата. След като ми извадиха гилзата и взех болкоуспокояващи, се почувствах като прероден.
— Предполагам, че срещата не е минала по плана — каза тя, докато се качвахме в джипа й.
— Не. Трябва да се прибера у дома и да легна.
— Ани там ли е?
— Не.
— А някой друг?
— Не.
— Тогава идваш с мен — заяви Блум. — Заповед на лекаря.
37.
Събудих се и потърках лице в студените завивки и матрака, по-удобен от всеки друг, на който бях спал. Със сигурност не беше мой.
На тоалетката видях семейни снимки — на ски в Алпите, на езда в Монтана, дипломиране от Станфорд. На всичките беше Емили Блум.
— О, не — промълвих.
Изминалата нощ беше като мъгла. Какво бях направил? Претърколих се и извиках от болка, но за щастие открих, че съм сам. Отново легнах и огледах стаята. Беше идеално обзаведена. Не можех да си представя, че в нея живее реален човек. Имах чувството, че съм в луксозен мебелен магазин. Предишната вечер започна да ми се изяснява. Бавно сглобих събитията, изстрела и защо спя в леглото на чужда жена.
Блум отвори вратата на спалнята и каза:
— Добро утро. Искаш ли кафе? А викодин?
— И двете. Бог да те благослови. Извинявай, че те притесних. Трябваше да спя на дивана. Припаднах ли?
— Заслужи си леглото. Не се тревожи за това.
Седнах и провесих крака от леглото. Бях с тениска и долнище на анцуг на Блум.
— Не трябва ли да лежиш? — попита тя.
— Чувствам се много добре, като се има предвид всичко. Притесних се, че проклетият куршум е в мен, без да знам какво точно е положението.
Тя беше спала в дневната и ме бе проверявала през няколко часа. На кухненския плот имаше плик с гевречета от „Дийн и Делука“.
— Е, какво се случи? — попита тя.
— Добрата новина е, че бях много близо да разбера кой е погнал мен и брат ми. Човекът на върха.
— Кой е той?
— Това е лошата новина. Не знам. Непрекъснато мисля за това. В момента работя по няколко случая, които може да са свързани, няколко души, с които съм имал конфликти в миналото.
— Предпазлив си. Можеш да ми се довериш, Майк.
— Наистина не знам. Сигурно е свързано с работата ми срещу корупцията. Ако имам достъп до файловете си, мога да стесня кръга и да изслушам някои аудиозаписи.
— Бил си достатъчно близо, за да те прострелят. Мисля, че това е нещо. Искаш ли да ми разкажеш?