— Всеки, който научава за случая, свършва в болница, в моргата или в кабинета на ветеринарен лекар, затова ще ти спестя подробностите.
— Ще отидеш ли пак при Федералните власти?
— Така започна всичко снощи. Те имат източници навсякъде.
— Ласитър?
— По-висшестоящи от Ласитър. Но не казвай и не прави нищо. Те убиват информаторите. Виждал съм ги да го правят. Обещай ми.
— Добре. И какво следва?
— Може ли да ме закараш у дома?
Спряхме на моята улица с джипа на Блум. Дрехите ми от вчера, покрити с втвърдена речна кал и кръв, бяха в чувал за боклук в краката ми.
Въпреки болкоуспокояващите гърбът ме болеше ужасно. Докато се приближавахме към дома ми, видях познати автомобили — „Бентли“ от петдесетте години и „Лексус“ кабрио. Те принадлежаха на бабата и лелята на Ани.
На алеята пред къщата ми беше паркиран бял микробус без прозорци — предпочитано превозно средство от похитители. Ако знаеха, че в старото казино съм бил аз, Линч и шефът му биха дошли за мен с всички възможни средства.
Ръката ми се плъзна към ножа, но после видях сервитьор с бяла риза и черен панталон, който носеше празен поднос от задния двор към микробуса.
Той се появи отново с ордьоври, от които стърчаха клечки за зъби. Спряхме пред къщата и слязохме едновременно от джипа.
— Малко трепериш — каза Блум.
— Нищо ми няма. — Въпреки болката се движех доста добре.
Обърнах се към къщата и видях Ани на верандата. Мислех, че ще се върне довечера, но може би бях разбрал погрешно.
Ако знаех, че тя е у дома, вероятно нямаше да се прибера вкъщи, след като цяла нощ бях с жената, с която се кълнях, че не спя. И определено нямаше да нося дрехите, които ми даде Блум — стара тениска от католическо училище за момичета и червено долнище на анцуг.
Ани ме изгледа с едва сдържан гняв. Като имах предвид доказателствата срещу мен, засега ми се разминаваше леко. Изкачих стъпалата пред верандата. След преживяното снощи се радвах, че съм жив да я прегърна. Все едно обаче притиснах до себе си дърво. Тя ме отблъсна.
— Ти сериозно ли? — попита.
Сега имахме многобройна публика от лели, братовчеди и приятели, които се преструваха, че ядат ордьоври, докато гледаха през прозореца какво става на верандата.
— Мога да ти обясня.
— Невероятен си.
— Опитах се да отида във ФБР, но…
Бащата на Ани излезе на верандата. Вдигнах ръце. Положението и без това беше достатъчно лошо и без Лорънс Кларк да гледа от първия ред как животът ми се взривява отвътре.
— Ще поговорим по-късно — казах на Ани. — Прекарах ужасна нощ.
— На мен ми се вижда приятна — отвърна тя, поглеждайки дрехите ми и после Блум, която стоеше до джипа си. Ани хвърли поглед към баща си и после се приближи до мен. — Задължително ще поговорим за това по-късно. Ще има проклет симпозиум по въпроса. Приведи се в приличен вид.
Менструацията ли й беше дошла? Тогава защо беше ходила в онзи СПА курорт? Трябваше да мисля за други неща освен за светския календар на Ани, но имаше безкрайна верига от събития преди сватбата, роднини и приятели, които пръскаха наоколо разни дрънкулки, шампанско и гирлянди, и ми беше трудно да ги различавам един от друг.
Пълната с гости къща поне ми донесе кратка отсрочка на неприятностите ми с Ани. Погледнах я.
— Защо се усмихваш? — попита тя. Бях го направил несъзнателно. Радвах се, че я виждам и че и двамата сме в безопасност. Трябваше обаче да престана да се хиля като човек, който току-що е прекарал най-страхотната нощ в живота си. — Да не си се надрусал?
Само с хапчета за кучета. И имах рецепта.
Не отговорих. Цялото ми внимание беше насочено към кола, която зави зад ъгъла. Беше „Додж Чарджър“. Надникнах към стъклото. Караше човекът на Линч с очилата. Вътре имаше трима души.
Доджът спря пред къщата ни, препречвайки изхода от алеята.
— Влез вътре, Ани! — казах.
— Сега пък заповеди ли ми издаваш?
Сложих ръка на гърба й и я насочих към вратата. Сто двайсет и пет килограмовият ми бъдещ тъст застана пред мен, за да защити дъщеря си.
— Нямам време да ти обяснявам, Ани. Влез вътре. Тези хора…
— Престани, Майк — прекъсна ме тя. — Знам какво става. — Бръкна в джоба си и извади плик, натъпкан с долари по двайсетачки. — Полицията идва днес, Майк, пред цялото ми семейство. Дойдоха, за да те приберат за разпит във връзка с убийството на Националната алея. Да не си се побъркал напълно? Ти си адвокат. Не можеш да обираш или да мамиш хората, или каквото там друго правите с брат ти. Мислех, че си приключил с тези неща. Дори не мога да повярвам, че го казвам. Кошмарно е.