Тя пристъпи към мен, сложи ръка на рамото ми и отговори:
— Само бизнес.
Отворих ножа.
— Разкарай тези типове от дома ми.
— Добре, но мисля, че да ме показваш пред всички няма да ти помогне да се представиш за добър пред Ани. Виждаш ли онзи джип?
Погледнах покрай тревата до къщата ми. В страничната уличка беше спрял черен „Шевролет Събърбан“. Задното стъкло беше смъкнато.
Ани стоеше на верандата, очевидно шокирана, че съм решил да се гушкам с любовницата си пред очите на семейството й в такъв момент.
— Нека да ти обясня как ще го изиграем — продължи Блум. — Ще кажеш на Ани, че идваш с нас. Ще го наречем ергенско парти. След това се качваш в колата и отиваме да свършим работата. Никой няма да пострада. Разбираш ли?
— Да не си посмяла да я заплашваш.
— Не съм я заплашвала. Не мисля, че е необходимо. Но ако искаш убеждаване, ето няколко неща, които трябва да знаеш. Линч е изпратил човек в дома на баща ти. Току-що говорих с него. Наблюдава как баща ти чете книга на верандата си. Има човек и в онзи събърбан. И двамата носят пушки „Хеклер и Кох 416“ със заглушители и предаватели и чакат само една дума от Линч. Както вероятно си забелязал, той става все по-неконтролируем, затова по-добре не му предоставяй оправдание. Линч може да се опита да предпази Ани, но безопасен изстрел не съществува. Той може да я рани и тя да се парализира от кръста надолу или по-лошо.
— Няма да го направи.
— Разбира се, че ще го направи. Виждал си го да го прави. Искаш да се прицели с червената точка на лазерен мерник в челото й, за да го докаже?
Погледнах Ани и нашите ужасени семейства. Знаех, че ако тръгна с Блум, това ще бъде краят на най-хубавото нещо, което ми се беше случвало. Цената беше Ани. Тя нямаше да ми проговори отново, но поне можех да й купя безопасност. А това беше по-важно от всичко друго.
— Кажи на Ани и после се качи в колата — настоя Блум. — Една погрешна дума и спусъкът е натиснат.
Погледнах Линч, който държеше телефона пред устата си, готов да издаде заповедта. Приближих се до верандата.
— Трябва да тръгвам — казах на Ани. — Не мога да ти обясня. Отиди в къщата на баща си.
— Какви ги говориш?
— Съжалявам, Ани.
— Недей. — Тя стисна юмруци.
Отправих се към Блум и после се обърнах да видя Ани за последен път. Все едно стоях на ръба на скала. Тялото ми отказа да се движи. Трябваше да го накарам със силата на волята си, стъпка по стъпка. Блум седна зад волана, протегна ръка и отвори вратата.
— Ако си тръгнеш сега, Майк — каза Ани, — това е краят.
Гадеше ми се от предишната сутрин, когато осъзнах, че Джак ме е пързалял от самото начало. И сега, когато капанът се затваряше, по гърба ми запълзя неприятно чувство на срам и разкаяние, като най-лошия махмурлук, който бях имал.
— Обичам те — казах, докато стоях пред отворената врата на джипа.
Блум ме хвана за колана и ме дръпна да седна вътре.
— Хайде, Ромео.
Тя ме прегърна и се усмихна на Ани, а после й помаха, целуна ме и потегли.
38.
— Значи това е Ани, а? — попита Блум и сбърчи нос. — Винаги ли е такава? Вижда ми се кучка.
— Изтегли хората си — отвърнах.
Тя се свърза с Линч по предавателя и потвърди заповедта. В огледалото за обратно виждане забелязах, че колите се подредиха зад нас, докато напускахме квартала.
— Дръж наблизо враговете си — подхвърлих и поклатих глава.
— Нещо такова.
— Кой ти плаща?
— Това е моето шоу, Майк. Имай ми малко доверие.
— Глупости.
— Вярвай в каквото искаш.
— Тогава ти си и полицията, и крадецът? — попитах и се замислих за миг. — Предполагам, че това прави разследванията ти много по-лесни. „Охранителна фирма „Блум“ винаги съумява някак да проникне в престъпния свят и да манипулира най-корумпираните страни в света. И ако имаш престъпна конкуренция, ти ги издаваш на ченгетата и в същото време се представяш добре пред силите на реда.
— Бих искала да е толкова лесно, но знаеш как стават тези неща. Няма ярки линии на земята. Понякога сме лоши, които се преструват на добри, а понякога сме добри, които се преструват на лоши. Понякога вършим необходимото зло, което добрите не могат да направят. През половината време не знаем какво става, по дяволите. Аз само осребрявам чековете.
— Не се опитвай да ми пробутваш това като някаква сложна работа под прикритие. Ти си престъпничка.
— Ако работиш в тази сфера през целия си живот, ще разбереш, че границата между почтеност и престъпност е все по-безсмислена. Предполагам, че го осъзнаваш. Да речем, че съм прагматична. Търся добри възможности. Добър американски предприемач.