— Но великите мъже имат големи врагове — каза полковникът от либийското разузнаване. — Трябва да си много внимателен. Наистина трябва да си предпазлив. Ти си заплаха за сили, които няма да се спрат пред нищо, за да те унищожат.
— Предпазливостта обаче може да направи човека бездеен — възрази Табари.
— Вярно е — съгласи се либиецът. — Но тази опасност се отнася за по-малките хора. Твоята смелост е тази, която те прави велик и която гарантира сигурността и оцеляването на вашата кауза, крайната победа. Вашият халифат ще го бъде. Но всичко зависи от времето и целите — той огледа замечтаните лица на петимата най-високопоставени лидери на „Ислямски джихад“ и после се обърна към легендарния водач на Фронта за освобождение на Кагама. — Ела — подкани го той. — Да се поразходим, Халифе. Само двамата.
— Съветите на ал-мусташар са безценни — увери един от домакините Ахмад Табари. — Последвай го.
Докато двамата мъже крачеха из района на лагера в пустинята, задуха хладен вятър, който издуваше широката, дълга дреха на Халифа.
— Мога да те уверя, че вашите неуспехи ще са само временни — каза тихичко либийският полковник. — Има много неща, с които съм в състояние да ви помогна, както и съюзниците ни в Ислямска република Мансур. Много скоро вашата кауза ще изплува.
— И в какво ще плува? — попита островитянинът с мрачна усмивка боеца на пустинята.
— Много просто — отвърна Ибрахим Магхур със сериозно изражение. — В кръв. В кръвта на неверниците.
— Кръвта на неверниците — повтори Халифа.
Думите бяха едновременно изпълнени с вяра и високопарност.
— Откъде, по дяволите, си сигурен? — настоя Янсън.
— Засякох данните от две места — отвърна Берман, разбърквайки енергично конфитюра в чашата с чай. — Първоначалните кодове не може да са измислени.
— Повтори.
— Шестнайсет милиона долара са прехвърлени от сметка на името на Питър Новак.
— Как? Къде?
— Където казах. Амстердам. „Интърнашънъл Недерландс Груп“. Къде се намира централата на фондация „Свобода“?
— В Амстердам.
— В такъв случай няма нищо чудно.
— Искаш да ме убедиш, че докато Питър Новак е бил затворен в тъмницата на Анура, е позволил да бъдат прехвърлени шестнайсет милиона долара на мое име? Как стават тия работи?
— Може да го е направил предварително. Предварително е възможно. Следварително не е възможно.
— Не ми е до шеги, Григорий. Това е лудост.
— Просто ти съобщих първоначалния код.
— Възможно ли е някой друг да е сложил ръка на сметката на Новак и да я контролира по някакъв начин?
Руснакът вдигна рамене.
— Първоначалният код показва само чия е сметката. Що се отнася до достъпа до нея, има много варианти. Това не бих могъл да ти кажа. Тази информация не върви от модем на модем. Институцията следва законовата процедура. Банката в Амстердам действа по инструкции на собственика. Разширението на сметката показва, че тя е свързана с фондация. Документация в банката, документация в централата.
Берман произнесе думата документация с отвращението, което изпитваше към по-старите финансови инструменти като указания и договори, които не можеха да се сведат до редици от цифри и нули.
— Няма никаква логика.
— Но има долари! — каза весело Берман — Ако някой внесе шестнайсет милиона долара в сметката на Григорий, Григорий няма да настоява да идентифицира зъбите на дарителя. — Той вдигна ръце. — Бих искал да ти кажа повече, но не мога.
Дали Питър Новак бе предаден от някой свой приближен или скъп за него човек? Ако е така, от кого? Високопоставен служител на организацията му? Марта Ланг? Тя говореше за него, както му се стори, с истинска привързаност и уважение. Но какво доказваше това, да не говорим, че можеше да притежава актьорски талант. Единственото неоспоримо нещо бе, че който и да е предал Новак, се е ползвал с доверието му. А това означаваше, че човекът е майстор на лъжите, виртуоз в изкуството на хитруването, измяната и дебненето. Но с каква цел?
— Ела с мен — каза Берман. — Ще те разведа из къщата. — Той прегърна през рамо Янсън и го поведе нагоре по стълбите в просторната светла кухня. Сложи показалеца си на устните. — Господин Френч не обича да се влиза в кухнята. Но за нас, руснаците, тя е сърцето на дома. Берман се доближи до блестящата мивка от неръждаема стомана, над която се намираше прозорецът с красива гледка към розовата градина. — Той измъкна струйника от чешмата и го вдигна пред устата си като микрофон: — Някой е забравил кифличките под дъжда — запя той с дебел руски бас. — Не мисля, че мога да го преживея….
Приближи се плътно до Янсън и се опита да направи с него дует. Вдигна изразително ръката си във въздуха като оперен певец на сцената.