Чу се пукване на стъкло и Берман спря да пее, издавайки хриптене. След миг се просна на пода.
Малка червена дупка едвам личеше отпред на ръката му. В горната лява част на гърдите му имаше още една рана от куршум с оцветени в червено ръбчета.
— Мили Боже! — извика Янсън.
Времето сякаш спря.
Янсън погледна към Берман, който лежеше смаян и неподвижен върху облицования със сиви плочки под, а след това през прозореца. Навън не се забелязваше никакъв признак за безпокойство. Следобедното слънце огряваше добре подрязаните розови храсти, чиито розови и бели цветове се показваха измежду гъстите листа. Небето беше синьо, осеяно тук-таме с малки ивички бели облаци.
Изглеждаше абсурдно, но се бе случило и мозъкът му се мъчеше да проумее смисъла на всичко това. Чу стъпките на иконома, който явно се бе стреснал от неговия вик. Още с влизането икономът изтегли проснатото тяло извън обсега на прозореца, плъзгайки го по пода. Беше правилна реакция. Той също провери гледката през прозореца, държейки в едната си ръка пистолет П7. Ако беше аматьор, сигурно щеше да стреля един-два пъти през прозореца, но не го направи. Той видя същото, което преди него бе видял и Янсън. Размениха си погледи, от които стана ясно колко е смаян. Минаха две секунди, преди двамата да се изтеглят в коридора на безопасно разстояние от прозореца. Откъм пода Берман издаваше хриптящи звуци, докато дъхът му си проправяше път през наранената трахея. Пръстите му започнаха да ровят в раната на гърдите.
— Мамка ти — каза той сподавено. — Твоя мать!
Пръстите на дясната му ръка трепереха от усилието, с което руснакът опипваше раната си със забележително самообладание. Търсеше куршума. Поемайки с мъка въздух, той измъкна смачкано парче месинг и олово.
— Вижте — обърна се Янсън към иконома. — Знам, че сте шокиран, но трябва да се успокоите, господин…
— Туейт. Работил съм петнайсет години в САС. И двамата знаем, че куршумът не е изстрелян отблизо. Търсим нещо друго.
— САС, виж ти.
— Господин Берман може да е откачен, но не е глупак. Човек като него има врагове. Бяхме подготвени за подобно нещо. Но този изстрел дойде от неизвестността. Нямам обяснение.
Как се бе случило?
Главата на Янсън бе сякаш празна, но постепенно започна да се изпълва с елипсовидни криви и прави ъгли. Ужасната сцена на кръвопролитието, която се разигра пред очите му, се превърна в геометрична диаграма.
Нужен му бе всеки наличен факт. Свърза точката на проникване върху протегнатата ръка на Берман с горния ляв квадрант на гръдната рана. Отклонение от около трийсет и пет градуса спрямо хоризонталата. Но не се виждаше нищо в околността под този ъгъл.
Явно куршумът не бе изстрелян отблизо.
Парчето, което Берман измъкна от раната си, го доказваше. Беше изстрел от далечно разстояние, а куршумът бе стигнал в крайната точка на траекторията си. Ако беше изстрелян от стотина метра, щеше да проникне в тялото на Берман и да причини изходна рана. Деформацията и размерът на куршума съдържаха нужната информация.
Наведе се и го вдигна. Какъв ли беше? Трийсет-четирийсет грама, със зърнест строеж и месингово покритие. Проникването беше около пет сантиметра, ако беше улучил главата на Берман, смъртта щеше да настъпи мигновено. Но и кръвоизливът в белия дроб най-вероятно щеше да доведе до фатален изход. Каква ли бе силата на удара — един-два килограма на сантиметър?
Поради съпротивлението на въздуха силата на удара намаляваше обратно пропорционално на изминатото разстояние. Колкото по-голяма беше скоростта, толкова по-голямо бе съпротивлението на въздуха, т.е. обратната сила, следователно нямаше правопропорционална зависимост. Съотношението скорост-разстояние можеше да се изчисли с диференциално уравнение от първа степен и числото на Рейнолдс — нещо, което Димаръст можеше да реши наум. Вероятно и Берман, но разчитайки на интуицията и опита си, Янсън прецени, че бе стреляно от около километър.
Янсън си припомни високите сгради в околността, островърхия покрив на джамията в центъра на Лондон… и минарето, високата и тясна кула с малък балкон, използван от ходжата да събира вярващите за молитва. Най-вероятно минарето не се охраняваше и професионалист нямаше да срещне никакви проблеми да проникне там. Ако грубите изчисления на Янсън бяха верни, точно това се бе случило.
Сатанинска работа. Снайперистът се бе разположил на балкона на минарето, което откъм Бъртуик Хаус приличаше на малка точица, изчаквайки мишената да се появи на прозореца. Сигурно е разполагал с достатъчно време, за да изчисли ъглите и траекториите. Но колцина бяха способни на такъв изстрел? Дали имаше и четирийсет в света? Двама руснаци. Един норвежец, които спечелиха първо място на световното състезание в Москва предната година. Двама израелци с техните 7,62-милиметрови пушки „Галил“. Шепа американци.