Започна да се катери по дървото. Тихо. Напредваше бавно, но сигурно. След като измина три-четири метра, видя нещо, което го шашна. Не само пушката със снайпера беше съвършено замаскирана. Короната от клони, върху която се бе разположил стрелецът, също бе изкуствена. Изработката беше съвършена като восъчните фигури на мадам Тюсо. Но отблизо личеше, че е изкуствена конструкция, прикрепена към дървото с помощта на метални скоби, въжета, халки и болтове, боядисани в зелено. С подобни съоръжения разполагаха само няколко служби. Една от тях бе Отделът за консулски операции.
Протегна се и с бързо движение освободи централния болт. Металната жица се освободи и цялото гнездо се размърда.
Дочу приглушена псувня, а миг по-късно гнездото падна надолу, прекършвайки клони, докато се свличаше на земята.
Янсън забеляза облеченото в зелена униформа тяло на снайпериста. Беше строен младеж, явно вундеркинд, но изглеждаше стъписан от неочакваното падане. Янсън скочи върху него, притискайки го плътно към земята, след което измъкна пушката от ръцете му.
— По дяволите — прошепна снайперистът.
Беше с висок тембър.
Янсън стисна пушката, която бе прекалено тежка, за да се използва отблизо. Модифицирана версия на М40А1 със снайпер, ръчна изработка. Правеха ги в оръжейната на морската пехота в Куонтико.
— Сменихме ролите — каза тихичко Янсън.
Протегна се и хвана снайпериста за яката, стискайки я яко около врата му, след това изтръгна слушалката. Още бе проснат по очи. Янсън забеляза късата кестенява коса, слабите крайници и ръце. Не беше от най-едрите екземпляри на мъжката порода. Опипа внимателно тялото на снайпериста и измъкна от колана му малък пистолет „Берета Томкет“, тридесет и втори калибър.
— Махни си смрадливите ръце от мен — изсъска снайперистът и се преобърна, хвърляйки на Янсън убийствен поглед.
— Исусе — извика неволно Янсън. — Ти си…
Поклати глава. Снайперистът се опита да се изправи и той го притисна към земята. След това погледите им отново се срещнаха.
Снайперистът бе с тънко тяло, но учудващо силен. Освен това се оказа… жена.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тя отново се вкопчи в него като диво животно, опитвайки се да изтръгне беретата от ръката му. Янсън бързо отстъпи назад и придърпа затвора с палеца си.
Погледът й продължаваше да се връща към пистолета.
— Превъзхождаме те, Янсън — каза тя. — Никое посолство няма да те приюти вече. Виж, този път си направиха труда да изпратят най-добрите.
Носовият й глас издаваше, че е родена някъде из Апалачите, и макар да се опитваше да звучи разговорно, напрежението й личеше.
Дали тирадата бе предназначена за него, или за самата нея? Дали се мъчеше да го деморализира, или да си вдъхне кураж?
Усмихна й се мило.
— Сега нека ти направя разумно предложение. Или приемаш, или те убивам.
Тя изсумтя.
— Да не си мечтаеш за номер четирийсет и седем, старче?
— Какви ги дрънкаш?
— Че ще съм четирийсет и седмата ти бройка — Той не отговори и тя продължи: — Досега си ликвидирал четирийсет и шест души, нали? Имам предвид на терена.
Лицето на Янсън стана сериозно. Бройката, от която той не се гордееше и която се бе превърнала в повод за угризения, беше точна. Малцина я знаеха.
— Да караме поред — каза й той. — Коя си ти?
— А ти как смяташ? — отговори снайперистката.
— Не искам игрички — предупреди Янсън и притисна дулото на нейната М40А1 в диафрагмата й.
Тя се закашля.
— Същата като теб. Какъвто беше.
— Консулски операции — предположи Янсън.
— Позна.
Той провери теглото на М40А1. С дължината си от метър и половина и тежина над седем килограма беше твърде голяма и неудобна пушка, ако се налагаше стрелецът да сменя позициите си. Беше предназначена за неподвижен стрелец.
— Значи си от снайперисткия екип „Ламбда“.
Жената кимна.
— А „Ламбда“ никога не пропуска.
Тя казваше истината. И можеше да означава само едно: бяха им наредили да го ликвидират на всяка цена. Отделът за консулски операции беше възложил заповедта на елитна група специалисти, заповед за убийство. Ликвидация без предразсъдъци.
Пушката бе поддържана много добре и по свой начин красива. Магазинът побираше пет пачки. Отвори патронника и извади патрона. След това подсвирна.
Мистерията му се изясни. Патронът беше „Уиспър“ 458, произведен от „ССК Индъстрис“, с куршум „Уинчестър магнъм“ с влакнест строеж и много ниско съпротивление. Тоя тип куршуми, специална изработка, губеха скоростта бавно и задържаха максималната ударна сила дори на разстояние над километър и половина. Ниското съпротивление се дължеше на това, че се изстрелваха със свръхзвукова скорост. То елиминираше свистенето, а малкото съдържание на барут намаляваше вътрешната детонация. Оттук и името на куршума — „Уиспър“*. В радиус от няколкостотин метра не се чуваше нищо.