[* Whisper (англ.) — шепот. — Бел. прев.]
— Добре, не се опъвай — каза Янсън, впечатлен от нейното хладнокръвие. — Трябва да ми съобщиш местоположението на останалите. И не ме будалкай.
С няколко бързи движения Янсън извади магазина на пушката и го хвърли високо в сплетените клони, където той застана така, че в очите на обикновен наблюдател щеше да изглежда като клонче. След това опря беретата в главата й.
Вторачи се в него. Той отвърна на погледа й напълно безизразно: щеше да я убие, без да му мигне окото. Само късметът му й бе попречил да го застреля.
— Има още един тип — започна тя.
Янсън я погледна изучаващо. Беше негов противник, но с повече шанс можеше да я използва като щит и източник на информация. Тя знаеше къде бяха укрепените позиции и разположението на останалите членове на снайперисткия екип.
Беше също нагла и безочлива лъжкиня.
Притисна още по-силно пистолета към главата й.
— Да не започваме отношенията си с лъжи, скъпа — каза й той. — От моя гледна точка ти си убийца. Едва не ме застреля и освен това застраши живота на невинни хора.
— Глупости — отговори тя провлачено. — През всичкото време бях наясно с възможното отклонение. Около метър и половина от центъра на тялото ти във всички посоки. Нито един от изстрелите ми не излезе извън този периметър, а и теренът бе чист при всяко дръпване на спусъка. Никой не беше застрашен освен теб.
Описанието й съвпадаше напълно с неговите наблюдения и можеше да се приеме, че тя казва истината. Но да се постигне подобна точност от повече от половин километър беше наистина чудо. Феномен.
— Добре. Кръгово разположение. Знам, че би било разхищение на човешка сила още един стрелец да стои на петдесетина метра от теб. Но знам също, че има поне още трима в околността. Без да включвам онзи върху строителния кран „Уилмът-Диксън“… Плюс още двама, които използват дърветата като прикритие.
— Щом казваш.
— Възхищавам се на дискретността ти — продължи Янсън. — Но ако не си ми от полза жива, не мога да си позволя да те оставя да се мотаеш наоколо.
Той вдигна нагоре беретата, а пръстът му изпробва съпротивлението на спусъка.
— Добре, добре — съгласи се тя. — Ще ти сътруднича.
Прекалено бързо отстъпи.
— Забрави, маце. Не ти вярвам.
Той вдигна дулото още веднъж и сложи пръста си върху спусъка. — Готова ли си за последния си път?
— Не, почакай — каза тя, а словоохотливостта й се изпари. — Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. Ако излъжа, ще разбереш и тогава може да ме убиеш.
— Аз определям правилата на играта. Съобщаваш ми местоположението на най-близкия снайперист. Доближаваме. Ако грешиш, умираш. А ако стрелецът е променил позицията, без да уведоми екипа, много лошо. Пак умираш. Ако се опиташ да избягаш, отново умираш. Запомни, познавам цялата система, правилата, процедурите. Поне половината съм ги измислил аз.
Тя се изправи, олюлявайки се.
— Добре, човече. Играта е твоя, правилата също. Първото, което трябва да знаеш, е, че работим поединично. Изискванията за прикритие изключват партньорството, така че всеки покрива собствен периметър. Второто нещо е, че има един човек на покрива на Ханоуерската тераса.
Той хвърли поглед на величествената неокласическа постройка срещу парка, където се намираха домовете на много от видните английски граждани. Боядисаният в бяло и синьо фриз, белите колони и кремавите стени. Стрелците трябваше да се прикрият зад балюстрадата. Дали бе вярно? Не, още една лъжа. Досега щеше да е мъртъв.
— Продължаваш да ме баламосваш, маце — сопна й се той. — Ако зад балюстрадата имаше снайперист, досега да ме е уцелил. Освен това ще бъде изложен на показ пред строителите, които ремонтират покривите на „Къмбърленд“. Сигурно сте обсъждали местоположението, но сте го отхвърлили.
Отново я притисна здраво и тя отстъпи няколко крачки назад.
— Две измислици. Още една и стрелям.
Тя наведе глава.
— Не можеш да обвиняваш едно момиче за това, че поне е опитало да излъже.
— Има ли някой на „Парк Роуд“?
Тя бе наясно, че той знае. Щеше да е глупаво да шикалкави.
— Единият е на минарето — призна тя.
Той кимна.
— А вляво от теб?
— Вземи телескопа — предложи му тя. — Така и така не ми вярваш, виж сам. Стрелец Бе е на позиция триста метра на северозапад. — Беше ниска постройка с телекомуникационни съоръжения на покрива й. — Височината не е оптимална. Затова още не е стрелял. Но ако бе опитал да се измъкнеш през „Джубили Гейт“, щеше да си мъртъв. Има стрелци на улица „Бейкър“, „Глостър“ и на „Йорк“. Пешеходци. Двама стрелци покриват канала „Риджънтс“. Един мъж на покрива на колежа „Риджънтс“. Надявахме се да се опиташ да се скриеш вътре.