_Надявахме се да се опиташ да се скриеш вътре._ За малко да го направи.
Янсън си представи мислено местата, които тя му изброи. Имаше логика. По същия начин и той би разположил снайперистите.
Стискайки здраво пистолета в ръка, той погледна през телескопа й „Сваровски“ 12 на 50, с двоен обсег. Бетонният бункер, за който тя спомена, беше от типа сгради, които се сливат с околната среда и които хората не забелязваха. Дали наистина имаше някой там? Нямаше почти никаква видимост през гъстия листак, но все пак мярна няколко сантиметра бетон. Снайперист? Увеличи образа, докато различи нещо. Ръкавица? Част от кубинка? Беше невъзможно да се определи.
— Идваш с мен — съобщи й Янсън и я дръпна за китката.
Колкото повече време минаваше, толкова по-голяма ставаше вероятността стрелците да преоценят ситуацията. Ако стигнеха до извода, че той е напуснал периметъра, който в момента покриваха, щяха да сменят позициите си.
— Разбрах — каза тя. — Като при операцията в лагера на „Хамас“ в Сирия. Взе един от постовите като заложник и го принуди да ти разкрие местоположението на останалите. Повтори и потрети. И така за двайсет минути обезвреди охраната.
— Кой, по дяволите, ти е разказал тия неща? — попита Янсън, после се сети.
Подробностите по операцията бяха широко известни дори на хора извън организацията.
— О, учуден си, че знам много неща за теб — каза тя.
Отправи се по пътеката между дърветата, теглейки я след себе си. Тя стъпваше шумно, при това умишлено.
— Върви безшумно или ще си помисля, че не искаш да ми сътрудничиш — предупреди я той.
Тя веднага започна да стъпва внимателно, избирайки местата, където нямаше нападали листа и клони. Беше обучена как да върви тихо. Всички членове от екипа й бяха минали такава подготовка.
Наближавайки края на парка „Риджънтс“, чуваха все по-силно шума от уличното движение и усещаха миризмата на изгорелите газове. Намираха се в сърцето на Лондон, на зелено островче, създадено преди повече от два века и поддържано с много любов и грижи. Дали идеално подстриганата трева щеше да се напои с кръвта му?
Стигнаха до бетонния бункер и Янсън сложи пръст върху устите си.
— Нито звук — прошепна той, стискайки здраво беретата.
Той се наведе и й даде знак да направи същото. На покрива на ниската постройка стрелецът бе заел легнало положение. Задният край на пушката придържаше с лявата си ръка. Никой снайперист не подпира цевта на оръжието си върху каквото и да било. Иначе се деформираше откатът и изстрелът губеше от точността си. Беше образец на съсредоточеност. Наблюдаваше през оптичния мерник, използвайки левия си лакът като опорна точка, докато местеше бавно зрителното поле. Раменете му бяха в изправено положение, прикладът на пушката бе опрян леко на ключицата. Самата пушка стоеше във V-образно положение спрямо левия му палец и показалеца, а теглото й поемаше дланта. Перфектна стойка.
— Виктор! — извика ненадейно жената.
Стрелецът трепна при звука, вдигна пушката и стреля. Янсън отскочи встрани, дръпвайки жената. След това се хвърли към бункера и със светкавично движение изтегли пушката откъм цевта от ръцете на стрелеца. Докато той посягаше към пистолета на хълбока му, Янсън го удари по главата с приклада на пушката. Той се просна по корем, както го завариха, но сега бе в безсъзнание.
Жената се метна с всичка сила към ръката, в която Янсън държеше пистолета. Искаше да му измъкне беретата, така всичко щеше да се промени. За част от секундата Янсън се изплъзна от протегнатата й ръка. Тя обаче го хвана за сакото и заби коляното си в слабините му. Докато той извиваше назад таза си, за да се предпази, тя стегна ръката си и с помощта на китката си изби беретата. Пистолетът излетя във въздуха.
И двамата отстъпиха назад.
Жената зае класическа бойна поза: изнесе лявата си ръка перпендикулярно на тялото като бариера срещу нахвърляне. Саблен удар върху ръката щеше да нарани само кожата и да рикошира от коста. Най-важните мускули, артерии и сухожилия бяха от вътрешната страна, предпазени от атака. Дясната й ръка висеше надолу и държеше малка кама. Явно е била скрита в обувката й, а той не забеляза кога я бе извадила. Беше добра, по-бърза и по-гъвкава от него.