Ако се нахвърлеше върху нея, от позата й личеше, че ще прободе с камата ръката му — ефективен контраудар. Като по учебник.
Беше добре обучена, а това му подейства, колкото и да бе странно, успокоително. В следващите десет секунди разигра наум възможните й ходове, подготвяйки се за контраатака. Нейната тренираност бе и слабостта й. Той знаеше на какво я бяха учили. Самият той бе учил достатъчно хора на същите маневри. Но след двайсет и пет години на терена той разполагаше с много по-богат репертоар, опит и рефлекси. В това бе неговото предимство.
— Командирът обичаше да казва никога да не носим нож, когато борбата е с огнестрелно оръжие — каза тя. — Но аз не исках и да знам. Никога не съм имала нищо против да разполагам за всеки случай с кама.
Тя държеше ножа като лък на цигулка, свободно, но здраво. Явно знаеше как да го използва като оръдие за съсичане.
Ненадейно той падна напред, хвана протегнатата й ръка. Тя вдигна ръката си с ножа, както бе предвидил, и той нанесе съкрушителен удар върху китката й. Средният нерв беше уязвим около два и половина сантиметра откъм основата на дланта. Точният му удар накара пръстите й да се разтворят неволно.
Сега той изтръгна ножа й, но в същия миг другата й ръка се стовари с всичка сила върху рамото му. Тя заби палеца си дълбоко в трапецовидния нерв и парализира временно ръката и рамото му. Янсън усети неистова болка. Бойните й умения бяха невероятни. Триумф на тренировките над инстинкта. Сега той изрита дясното й коляно, причинявайки й силна болка и дестабилизирайки стойката й. Тя се претърколи назад, но му подложи крак и той се строполи върху нея.
Усети биенето на сърцето й под запотеното тяло, стегнатите мускули. Тя се извърна и го преметна като професионален борец. С мощните си бедра той притисна краката й, но ръцете й бяха свободни и с тях можеше да го нарани сериозно. Усети удара й върху снопа от нерви, които отиваха от рамото към прешлените на врата. Изнесе напред лактите си и притисна ръцете й към земята, разчитайки на по-голямото си тегло и сила.
Лицето й, само на няколко сантиметра от неговото, беше разкривено от яд и както му се стори, от погнуса за това, че му бе позволила да я надвие.
Видя как се раздвижиха мускулите на врата й и разбра, че се кани да разбие носа му с челото си. Затисна челото й със собственото си чело и я обездвижи. Усещаще топлия й дъх върху лицето си.
— Ти наистина искаш да ме убиеш, нали — каза Янсън развеселен.
Не беше въпрос.
— Мамка му, не — отвърна с остър сарказъм. — Това е просто загрявка, що се отнася до мен.
Борейки се с всички сили, тя се гърчеше под него и той едвам задържаше позата.
— И така, какво са ти казали за мен?
Тя вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои.
— Ти си мръсник — каза му тя. — Човек, продал всичко, което е било смисълът на живота му, човек, който убива за пари. Човек от най-долен вид.
— Глупости.
— Ти си глупости. Прецакал си всичко и всеки, до когото си се докопал. Продал си службата си, страната си. Добри агенти са мъртви заради тебе.
— Наистина? А казаха ли ти защо станах лош?
— Защото, мамка ти, си откачил. А може би винаги си бил лайно. Няма значение. Докато ти си жив, животът на всички ни е в опасност.
— Това ли ти казаха?
— Самата истина е — Тя се изплю. Направи още един опит да преобърне тялото си — Лайно. Добре поне, че не смърдиш. Трябва да съм благодарна за това. Е, какви са плановете ти? Ще ме убиеш ли или не си в настроение да убиваш в момента?
— Не се самозалъгвай — каза той. — Толкова ти сече пипето, а им вярваш — Той измърмори: — Не е срамно. Аз също им вярвах някога.
Челата им бяха притиснати здраво едно в друго, носовете и устите им също: странна интимност между двама смъртни врагове.
Тя присви очи.
— Имаш друга версия? Слушам те. И без това не мога да правя друго.
Но все пак направи нов опит да го преобърне.
— Слушай тогава. Служих в Консулски операции две десетилетия. Виж, стори ми се, че знаеш много неща за мен. Опитай се да разбереш дали онова, което са ти казали, отговаря на истината.
Тя замълча за миг.
— Изложи ми фактите. Ако не си извършил нещата, за които се твърди, че си извършил, ми дай факти, за да се убедя, че казваш истината. Давам си сметка, че не съм в позицията да преговарям. Искам само да чуя истината.
За първи път гласът й не звучеше враждебно или язвително. Дали нещо в тона му й бе въздействало и я бе накарало да се замисли дали наистина бе извергът, за когото го представяха?
Пое дълбоко дъх. Гърдите му се впиха в нейните. Отново странна, нежелана близост. Почувства как тя се отпуска под него.