— Накараха ме да убия човека, който се свърза с Кузмин, като част от една манипулация. Аз също бях сред манипулираните. Какво съдържа заповедта е едно нещо, а каква е целта й — съвсем различно.
— Господи, от това ми се зави свят повече, отколкото от шибаното кроше.
— Не исках да те обърквам, а да те накарам да мислиш.
— Все тая — отвърна тя — Но защо? Защо искат да те ликвидират?
— Да не смяташ, че аз не си задавам същия въпрос?
— Ти беше легенда в Консулски операции, особено за младите. Нямаш представа, Янсън. Нямаш представа колко деморализиращо ни подейства, когато ни казаха, че си станал предател. Едва ли е било прищявка от тяхна страна.
— Прищявка? Не, те никога не действат по този начин. Повечето хора лъжат, за да спасят собствените си кожи. Или се доверяват на идеи, които не споделят, или прехвърлят вината от себе си върху други. Или не разсъждават и си мислят, че просто това им е работата. Този тип лъжа не ме тревожи. Тревожи ме „благородната лъжа“. Лъжата, която се разпространява в името на по-висши цели. Жертването на хора заради възвишени идеи. — Той говореше с огорчение. — Лъжците, които мамят в името на висшето благо или това, което определят за висше благо.
— Чакай малко — каза тя и подсвирна. — Направо ме шашкаш. Ако някой иска да те принесе в жертва, трябва да има основания за това.
— Те смятат, че имат основания и че могат да се разпореждат с нас, както намерят за добре.
— Виж — каза тя. — Преди това говорехме за досието ти. Знам много неща. Но си прав. Нещо в тая история не е наред. Или не си бил толкова добър, колкото се предполага, че си бил, или не си бил толкова лош, колкото се говори, че си.
Тя пристъпи към него.
— Нека те попитам нещо. „Ламбда“ има ли официално позволение за операцията от Уайтхол?
— Не беше подходящ моментът за уреждане на дипломатическите подробности. Операцията е екстериториална.
— Ясно — каза Янсън. — Тогава трябва да решиш.
— Но заповедта ни е…
— Става дума за моя живот, разбира се. Това засяга мен. Но засяга и твоя живот. Това е нещо, което научих от горчивия си опит.
Изглеждаше объркана.
— Добре, погледни през телескопа. Снайперист номер три е на високото дърво близо до Примроуз Хил Гейт.
Когато вдигна телескопа „Сваровски“ пред очите си, за да огледа листака, в ушите му прокънтяха думите на Ангъс Фийлдинг: „Сигурен ли си, че собственото ти правителство не е замесено?“ В това имаше известна логика. Ами ако Консулски операции бяха организирали убийството на Новак с помощта на свой агент сред персонала му? Това не обясняваше ли официалния отказ на Америка да участва в операцията за спасяването? Но тогава кой е прехвърлил шестнайсетте милиона в банковата му сметка? Ако Консулски операции или друга правителствена агенция на САЩ е организирала убийството на Новак, с каква цел? Защо смятат Новак за най-важния елемент на загадката — загадка, която той трябваше да разреши не само заради чувството си за справедливост, но и заради физическото си оцеляване.
Мислите му бяха прекъснати от неочакван удар по главата му. Той се олюля назад зашеметен и изненадан.
Беше жената, която държеше в ръка парче желязо от онези, които се използват в бетонните конструкции. В единия край бе изцапано със собствената му кръв. Беше го измъкнала от купчината строителни материали зад бункера.
— Както казват дамите, всеки инструмент може да послужи като оръжие, стига да знаеш как да го използваш.
Още един удар, този път зад ухото. Желязото го цапардоса с глухия звук, който се получава при съприкосновение с кост. Зави му се свят.
— Предупредиха ни за лъжите ти — изръмжа тя.
Погледът му се замъгли, но разпозна безпогрешно израза на лицето й: неприкрита омраза. По дяволите! Точно когато трябваше да си отваря очите на четири, й позволи да го забаламоса с лъжите си, с престореното си съчувствие. Тя просто е печелела време, изчаквайки удобен момент. Направи го на глупак.
Проснат на земята, той чуваше как кръвта пулсира в главата му като парен локомотив. Протегна се за беретата. Желязото му бе причинило поне мозъчно сътресение. Щяха да минат няколко минути, преди да успее да се изправи на крака. А дотогава тя щеше да избяга.
Повдигаше му се. Почувства празнота. На кого да се довери? Кой бе вдигнал оръжие срещу него?
На чия страна беше той?
На този етап можеше да каже само, че е на своя страна. Можеше ли да разчита на нечия подкрепа? Заслужаваше ли да има съюзници? Снайперистката смяташе, че е виновен. Ако беше на нейно място, щеше ли да постъпи по друг начин?
Погледна си часовника, опита се да стане й му причерня.
— Проверка на радиовръзката.