Красивите очи на блондинката го милваха, докато изпълваше дробовете си с гъстия дим. Нещо у него я привличаше. В ушите му зазвуча песента от оня нов филм за Втората световна война. Ониши много я харесваше. За миг си помисли, че ще литне от щастие.
Закашля се.
— Силничка е — каза той.
— Това е истинска цигара — отговори тя. Говореше с лек акцент, но той не можеше да определи какъв. — Бъди мъж. Дръпни яко.
Той отново дръпна.
— Специална е, а? — попита тя.
— Малко е остра — отговори той колебливо.
— Не е остра, а хубава. Сигурна съм, че в американските цигари има хартия за пишеща машина.
Ониши кимна, но ако трябваше да бъде честен, малко се замая. Явно беше силен тютюн. Започна да се поти.
— О, горкото момче, я се погледни — каза блондинката. — Май че имаш нужда от чист въздух.
— Няма да ми се отрази зле — съгласи се Ониши.
— Ела — каза тя. — Да излезем да се поразтъпчем.
Той се опита да си извади портфейла, но тя пусна една двайсетачка на масата, а той се чувстваше твърде премалял да възрази. Декстър имаше да се чуди какво е станало. Щеше да му обясни по-късно.
И след като излязоха навън, не го напусна сънливостта.
Тя протегна ръка и го хвана под ръка. На уличното осветление изгледаше още по-красива, освен ако не му се струваше така заради замаяността му.
— Не те държат краката, а? — попита тя.
— Не — призна той, давайки си сметка, че е направил глупава физиономия, но не можеше да се контролира.
Тя зацъка с език.
— Толкова яко момче, а го свали един „балкански букет“.
Блондинката го смяташе за як, това беше обнадеждаващо. Най-после една добра новина за пълната каша, която представляваше сексуалният му живот. Захили се още по-тъпо.
Даде си сметка, че мислите му блуждаят някак странно, а също, че не му пукаше особено.
— Да влезем в колата ми за една разходка — каза тя, а гласът й сякаш се чуваше от километри разстояние.
Някакъв вътрешен глас му нашепваше: „Това не е добра идея, Кац“, но той не можа да каже нищо друго освен „да“.
Щеше да тръгне с красивата непозната. Щеше да направи каквото тя поиска. Щеше да бъде неин.
Съвсем смътно виждаше как тя сменя плавно скоростите на синия си спортен автомобил и как шофира съсредоточено с премерените движения на човек, който трябва да се вмести в определен график.
— Ще ти покажа какво е животът, Кацуо — каза му тя и притисна дюкяна му, докато се протягаше да заключи вратата.
В съзнанието му проблясна мисълта: „Не съм й казвал името си.“ Тя бе последвана от още една: „Нещо не е наред с мен.“ След това всичките му мисли потънаха в тъмната бездна, в каквато се превърна съзнанието му.
ТРЕТА ЧАСТ
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Хасидът* стискаше неспокойно очукания си куфар с твърди стени и вървеше покрай парапета на горната палуба, влачейки краката си, както правят повечето старци. Погледът му издаваше неопределен страх, който по-скоро се дължеше на характера му, отколкото на обстановката на „Стена Лайн“. Гигантският двукорпусен ферибот стигаше за четири часа от Харуич до Хьок ван Холанд, откъдето специални влакове отвеждаха пътниците до централната гара на Амстердам. Високоскоростният кораб правеше каквото може да осигури удобно пътуване. На борда му имаше няколко бара, два ресторанта, магазини и киносалон. Еврейският духовник с очукания куфар нямаше вид на човек, който би се възползвал от тези забавления. Беше от предвидимия тип хора, в когото никой не би се усъмнил. Като търговец на диаманти, който не би проявил интерес към скъпоценности, тъй като сам ги доставя, или въздържател, от когото никой не очаква да произвежда спиртни напитки. Останалите пътници му хвърляха по едно око и отстраняваха погледите си. Нямаше нищо за гледане. Никой не искаше да оставя грешно впечатление у еврейския духовник.
[* Поклонник на еврейски религиозен култ. — Бел. прев.]
Свежият бриз рошеше дългата бяла брада и огромните бакенбарди на мъжа, черното му вълнено палто и панталони. Кръглата черна шапчица бе здраво закрепена на главата му и не помръдваше, докато той продължаваше да се взира в оловното небе и сивозелената морска шир. Гледката не беше вдъхновяваща, но той сякаш намираше утешение в нея.
Янсън знаеше, че фигура като него остава незабележима именно благодарение на това, че изпъкваше. Ако бузите те сърбят от лепилото, а от вълнените дрехи ти е възтопло, не е никак трудно да пресъздадеш леката загриженост, която произтича от ролята ти. Остави се на бриза да го разхлади и да изсуши потта му. Нямаше никаква причина за съмнение, че е точно този, за когото го представяше паспортът му. От време на време изваждаше малка снимка в найлонова подвързия с лика на покойния равин Шнеерсон, смятан от мнозина хасиди за месия, и я съзерцаваше с любов. Тоя тип подробности имаха значение, когато човек пресъздава нечий образ.