С течение на времето Бари Купър се чувстваше все по-неловко не само заради маскарада. Нямаше нерви да слуша подробните им описания за насилието. Един ден малко след атентата в метрото в Щутгарт, организиран от „Революционни ядра“, той видя списъка на жертвите във вестниците. Посети майката на една от жертвите на терористичния акт, като се представи за репортер. Непосредственият му досег с човешките измерения на славното революционно насилие го разтърси и отврати.
Янсън го посети не след дълго. Опитвайки се да установи контакти със сенчестия свят на терористичните организации, той издирваше техни представители, чиято чувствителност към цивилизоваността не бе ерозирала напълно и които не бяха изцяло изстинали за така наречения буржоазен морал. Винаги бе смятал връзките на Бари Купър с тези организации за странни. Познаваше подробно досието му и знаеше, че той е по-скоро чешит, фукльо и клоун, а не убиец. Тип, който я караше ден за ден и който случайно се бе озовал в лоша компания.
Купър се бе установил по това време в Амстердам в същото корабче къща и си изкарваше прехраната, като продаваше на туристите цветни графики на стария град. Имаше вид на човек, който бе пушил трева твърде дълго. Дори когато не беше друсан, изглеждаше разконцентриран и простодушен. Двамата не се харесаха от пръв поглед, а и не беше възможно да си представи човек две души, толкова различни една от друга. Накрая обаче Купър оцени по достойнство факта, че представител на американското правителство нито се опита да му се мазни, нито да го заплашва. Приличаше на тежкар, но не се правеше на такъв. Янсън реши да не увърта и премина направо на въпроса. Купър се опита да отклони разговора към неравенството на Запад, а Янсън, който беше печен в политологията, с готовност се съгласи с него. Той без колебание призна, че много неща в западните демокрации търпят критика, но веднага след това разобличи нечовешкия характер на тероризма, с думи право в целта. _Нашето общество върши измяна към човечеството винаги когато не се придържа към собствените си идеали. А какъв свят искат да създадат твоите приятели? Свят, който върши предателство към човечеството винаги когато се придържа към идеалите си._ Толкова ли е трудно човек да направи избор?
— _Дълбокомислено_ — каза Бари Купър искрено. — _Дълбокомислено_, не е за тъпоумни.
Но ако Купър беше тъпоумен, неговото тъпоумие го бе предпазило от най-опасните изкушения на революционната левица. А сведенията, които му предостави, се оказаха пагубни за десетки революционни ядра. Тайните им квартири бяха затворени, лидерите им вкарани в затвора, източниците на финансиране прекъснати. И всичко това стана с помощта на тая откачалка от синьото корабче къща. В едно отношение коравосърдечните позьори на революционния авангард се оказаха прави: понякога малкият човек може да допринесе за нещо голямо.