— Отлично — каза Янсън. — Ще дойдеш ли с мен? Ще имам нужда от преводач.
Истинската причина бе, че ако някой го следеше, нямаше да очаква да се движи с компания.
— Ще ми е приятно — отговори Купър. — Но всеки разбира от „Мастър Кард“.
Сградата на площада „Магна“ беше построена преди сто години като пощенска станция, макар че богатата декорация, извитите тавани, пиластрите, первазите, корнизите и арковидните галерии не я правеха много подходяща за целта. След като бе превърната в търговски център, прекалената й натруфеност вече си идваше на мястото. Сега тя приютяваше четирийсет бутика. В един от луксозните магазини за мъжко облекло Янсън пробва костюм номер петдесет и три. Беше марка „Унгаро“ и етикетът му сочеше цена две хиляди долара. Янсън имаше правилно телосложение и готовите дрехи му ставаха. Костюмът му бе по мярка.
Продавач със зализана с гел коса се понесе леко по лъскавия под и тутакси се лепна за американския си клиент.
— Ако позволите, трябва да ви кажа, че ви стои отлично — каза той.
Беше мазен и учтив, което можеше да се очаква при такива цени.
— Платът е с изключително качество. Красив костюм. Много елегантен, меко казано.
Като повечето холандци той говореше английски с почти недоловим акцент.
Янсън се обърна към Купър. Кръвясалите очи и разсеяният му поглед подсказваха, че мъглата в мозъка му още не се бе разсеяла.
— Казва, че ти стои добре — каза Купър.
— Когато ми говорят на английски, Бари, няма нужда да превеждаш — напомни му Янсън. След това се обърна към продавача. — Предполагам, че приемате пари в брой. Ако можете да направите подгъва сега, вземам го. Ако не, няма да го купя.
— Всъщност имаме тук ателие, но шивашките услуги ги правим другаде. Утре ще ви го изпратим…
— Съжалявам — каза Янсън и тръгна към вратата.
— Почакайте — викна продавачът, виждайки как му се изплъзва процентът от продажбата. — Ще го направим. Ако почакате, ще го отнеса. На отсрещната страна на улицата е. Както казвате вие в Щатите, клиентът винаги е прав.
— Тези думи са балсам за сърцето на един янки.
— Да, знаем, че при американците е така.
# Вашингтон, окръг Колумбия
Едрият мъж с жълтеникава вратовръзка спря таксито на ъгъла на улиците „Осемнайсета“ и „М“ близо до закусвалня с неонова табелка на витрината, която рекламираше някаква газирана напитка. Таксиджията имаше на главата си тюрбан и държеше радиостанция. Новият му клиент беше добре облечен, малко широкичък в кръста и пълен в бедрата. Тежеше поне сто и двайсет килограма, но явно обичаше да си похапва и да си пийва бира, а и не виждаше защо трябва да си променя навиците. Биваше го в това, което работеше, не бе получавал оплаквания, а и нямаше намерение да става манекен.
— Ще ме откараш до парка „Кливланд“ — каза той. — Улица „Макоум“, трийсет и четири.
Шофьорът сикх повтори адреса, запомни го и потегли. Оказа се, че на този адрес има нефункциониращ супермаркет, заграден и пуст.
— Сигурен ли сте, че това е мястото? — попита шофьорът.
— Да — отговори той. — Ще имаш ли нещо против да минеш през паркинга и да завиеш отзад? Трябва да взема нещо.
— Няма проблем, сър.
Докато таксито заобикаляше ниската сграда от тухли и стъкло, сърцето на пътника заби по-силно. Трябваше да свърши работата без усложнения. Всеки можеше да го направи. Той обаче можеше да го направи чисто.
— Тук е добре — каза той и се наклони напред.
Със светкавично движение той прехвърли въженцето през главата на шофьора и стисна здраво. Сикхът започна да се задушава, очите му изскочиха, а езикът му надебеля. Скоро щеше да загуби съзнание, както добре знаеше пътникът, но той не можеше да спре дотук. Още малко стягане и щеше да се задуши.
Прибра въженцето в горното си джобче и измъкна отпуснатото тяло на шофьора от колата. Отвори багажника и го пъхна между резервна гума, електрически кабели и изненадващо много одеяла. Тялото трябваше да се махне веднага от шофьорското място. Знаеше го от горчив опит. Понякога при внезапна смърт седалката можеше да се изцапа. Не му беше до това в момента.
Радиостанцията му „Блекбъри“ запращя във вътрешния джоб на сакото. Съобщаваха му новите координати на субекта.
Нямаше много време.
Субектът още по-малко.
Гласът в слушалката му даде точното местонахождение на субекта, докато пътникът, който сега стана шофьор, потегляше с таксито към „Дюпон Съркъл“. Редовно го информираха за движението й. Изборът на момента бе от съществено значение за успеха.
Пред магазина нямаше много хора. Субектът носеше тъмносиньо сако, златист копринен шал, вързан хлабаво около врата, и пазарска торба с елегантното лого на луксозен магазин в едната си ръка.