Върху покрива щеше да е извън обсега на заетите от тях позиции.
Но не на всички.
По диагонала вдясно от него върху по-висок покрив бе залегнала убийствената брюнетка от парка „Риджънтс“. Там го бе пропуснала от голямо разстояние. Сега обаче бе само на двеста метра от него. Нямаше начин да не го улучи. Не бе пропуснала нелепото чучело, което той направи от мъртвия пазач. Вече знаеше, че единият от изстрелите бе дошъл от нея.
Обърна глава и за свой ужас установи, че на съседния покрив, на стотина метра вляво от нея, имаше още един снайперист. Той явно бе дочул съпките му върху хлъзгавия покрив и сега насочваше оръжието си срещу него.
Предупредена от стрелеца в бозавосив костюм, убийствената брюнетка нагласяше оптичния мерник на равнището на покрива. Раненото му слепоочие го преряза с почти парализираща болка.
Беше сгащен между двама снайперисти само с пистолет за защита. Забеляза как жената гледа през мерника, видя черната дупка в кухото дуло на пушката. Гледаше собствената си смърт.
Нямаше начин тя да пропусне.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Насили се да се съсредоточи в лицето на убийцата си. Искаше да гледа смъртта в очите.
Но онова, което видя, бе объркване, изписано на физиономията й. Тя премести оръжието си няколко градуса наляво и натисна спусъка.
Стрелецът на съседния покрив се олюля назад и се катурна от покрива.
_Какво, по дяволите, ставаше?_
Незабавно последва проглушителен тътен на автоматично оръжие, насочено не срещу него, а срещу нея. От декоративния корниз, зад който тя се бе прикрила, се отчупи парче, оставяйки след себе си облак прах.
Да не би някой да го спасяваше от убийцата от парка „Риджънтс“?
Опита се да разгадае сложната ситуация. Явно имаше два екипа. Единият използваше американско снайперистко оборудване, екипът от Консулски операции. А другият? Някакъв странен вид оръжие. Нередовни войници. Наемници. Ако се съдеше по куршумите и екипировката, източноевропейски.
Кой ги бе наел?
_Врагът на моя враг е мой приятел._ Ако старата поговорка бе вярна в този случай, онзи, за когото работеха, наистина не беше неприятел. Но беше ли вярно?
Мъжът с автомата, руски модел АКС-74, сега се показваше над парапета и се опитваше да си осигури по-добър ъгъл към жената.
— Хей — викна му Янсън.
Мъжът — Янсън беше достатъчно близо, за да забележи грубите му черти, присвитите очи и брадата му на два дни — му се ухили и се обърна към него.
Пусна в действие автомата.
Когато огънят застигна покрива, Янсън се претърколи и полетя по наклонения плочник. Отломък от камък профуча край ухото му, а мястото, откъдето се премести миг преди това, бе пометено от мощна стрелба. Изподра челото си на разкъртената мазилка и поряза дланта си върху нащърбена керемида. Накрая тялото му се блъсна в балюстрадата. Целият се разтресе и му прималя. И все пак можеше да е и по-лошо — да се пльосне от високия покрив право върху асфалта.
Дочу викове от всички посоки. Замаяният му мозък се напъваше да асимилира звуците, които ту кънтяха, ту заглъхваха.
Какво се случи? Жената го държеше на мушката си. _Беше й в ръцете._
Защо се отказа да стреля?
А другият екип, кои бяха хората в него? Ангъс Фийлдинг спомена за сенчестите врагове, които Новак си бе създал сред корумпираните източноевропейски олигарси. Дали не беше частна милиция? Всички признаци говореха за нещо подобно.
Той беше тяхна мишена. Но същото се отнасяше за екипа от Консулски операции. Как беше възможно това?
Не разполагаше с никакво време. Промуши пистолета между богато украсените перила от варовик и даде два бързи изстрела. Мъжът с АКС-74 се олюля и издаде гърлен звук. Единият от куршумите бе пробил гърлото му, от което бликна като фонтан артериална кръв. Той падна върху керемидите, а с него падна и оръжието, закачено с пластмасов ремък през рамото му.
Автоматът можеше да се окаже спасението за Янсън, стига да успееше да го достигне.
Сега Янсън се изправи върху балюстрадата и прескочи късото разстояние до съседната къща. Имаше цел. АКС-74: смъртоносен автомат. Не успя да стъпи добре на краката си и през левия му глезен премина болка като електрически ток. Куршум прелетя през въздуха само на сантиметри от главата му и той се хвърли върху керемидите на няколко стъпки от човека, когото току-що бе застрелял. Блъсна го познатата миризма на кръв. Протегна се и измъкна автомата, като преряза ремъка с джобно ножче. Без да променя позицията си, проточи шия, за да се огледа и да се намести по-добре. Геометричната структура на покривите беше измамна, както вече разбра. Върховете се издигаха перпендикулярно един спрямо друг, но ъглите не бяха наистина прави. Парапетите изглеждаха паралелни, но не бяха паралелни. Стрехите изглеждаха на едно ниво, но не бяха на едно ниво. Корнизите и балюстрадите, строени и престроявани през вековете, се бяха слегнали или изместили тук-таме, което не се забелязваше на пръв поглед. Янсън знаеше, че човешкият мозък има силната нагласа да пренебрегва подобни несъвършенства. Зрителното възприятие обикновено се адаптираше според представите. Но когато нещата опрат до траекторията на куршум, незначителните несъвършенства можеха да се окажат решаващи. Интуицията трябваше да се превъзмогне отново и отново с безпристрастните данни на оптичните уреди.