Янсън опипа мъртвия мъж, докато откри и измъкна от джоба му малък прибор с две огледала под ъгъл, прикачени към продълговат телескоп, който приличаше на антена за транзистор. С тях си служеха командосите при градски условия. Нагласи внимателно огледалата и изтегли нагоре металната пръчка. Издигайки я над корниза, той щеше да прецени какви други заплахи го дебнат, без да излага себе си на опасност.
Оръжието, което Янсън държеше в ръцете си, трудно можеше да се определи като прецизно, тъй като не беше лазерно, а помпа.
Онова, което видя, не беше окуражаващо. Убийствената брюнетка не бе мръднала от позицията си. Стрехите, върховете и подпорните греди го прикриваха засега, но тя щеше да реагира на всяко движение и той не можеше да смени местоположението си, без да се покаже.
Един куршум се заби в комина, откъртвайки парче от вековните тухли. Янсън завъртя наподобяващия перископ прибор, за да разбере откъде е дошла стрелбата. През един покрив с карабина М40, притисната към раменете му, бе заел позиция негов бивш колега от Консулски операции. Позна го по широкия нос и живите очички: специалист от старата школа на име Стивън Холмс.
Янсън се придвижи внимателно, прикривайки се от жената зад стърчащия тухлен фронтон, докато пълзеше по наклонения покрив. Трябваше да изпълни следващата стъпка прецизно, иначе щеше да е мъртъв. Държейки главата си приведена, той издигна дулото на АКС-74 над покрива. Разчиташе на паметта си за видяното през перископа, когато изстреля един откос към дългата цев на пушката. Метален звук, предизвикан от удара на куршум върху цев, направена от твърда сплав, му подсказа, че е успял.
Сега повдигна главата си над равнището на покрива и стреля отново, като този път се прицели по-точно. Куршумите със стоманени върхове се забиха в цевта на карабината М40 на Холмс и тъмнозелената тръба се раздроби на парчета.
Холмс беше беззащитен и когато очите му срещнаха очите на Янсън, имаше отчаяния поглед на човек, който е сигурен, че ще умре.
Янсън поклати глава с отвращение. Холмс не му беше враг, дори той да си мислеше обратното. Янсън се обърна и надникна през една от пролуките в полукръглия фронтон. Забеляза брюнетката по диагонал на срещуположната страна. Дали щеше да приложи един от своите специалитети, двоен изстрел? Беше видяла всичко и знаеше, че колегата й е обезвреден и сега трябва да покрива по-голям периметър. Дали щеше да изчака, докато той се измъкне от прикритието си? Приличащата на цепнатина пролука беше твърде тясна и дълбока, за да позволява точен изстрел от диагонал. Налагаше се да чака. Времето беше най-добрият приятел на снайпериста, както и негов смъртен враг.
Той присви очи и взе лицето й на фокус. Тя не беше в позиция за стрелба. Беше се отместила от мястото, където преди това лежеше като прикована, и гледаше неспокойно към колегата си. Миг по-късно Янсън долови някакво движение зад нея, а после видя как една от капандурите на тавана се отвори с трясък и отвътре изкочи грамаден мъж. Той удари брюнетката по главата с нещо, което Янсън не можа да различи. Вероятно с приклада на пушката си. Тъмнокосата жена се отпусна безжизнено върху парапета, явно в безсъзнание. Гигантът грабна снайперската й пушка и стреля два-три пъти вдясно от себе си. Пронизителният писък откъм съседния покрив му подсказа, че поне единият от изстрелите бе улучил целта — Стивън Холмс.
Янсън хвърли едно око и му призля от това, което видя. Изстрелите му се бяха сторили напосоки, но се оказа, че са били точно премерени. Тежкокалибрените куршуми бяха отнесли челюста на Холмс. От разбитата долна част на лицето му кръвта се стичаше върху куртката му. Последният му дъх се изтръгна като шумна гаргара, полукашлица, полустон. Холмс се свлече и се търкулна по наклонения покрив, докато накрая се блъсна в парапета. През богато украсения каменен парапет безжизнените му кафяви очи се вторачиха в Янсън.