— Мръсно копеле — крещеше тя, но в очите й не бе трудно да се прочете страх.
Пред нея гигантът с гадния белег се хилеше. Той я удари с ръка и главата й се блъсна в цимента. Извади нож и разкъса бельото й.
— Не ме докосквай, мамицата ти — викаше тя.
— И какво ще ми направиш? — гласът му беше ужасно противен.
Гигантът се заливаше от смях, докато си откопчаваше колана.
— Не бих дразнил Ратко, ако бях на твое място — каза другият мъж, който държеше дълъг тънък бръснач, който проблясваше в мрака. — Предпочита ги живи, но не държи на това чак толкова.
Жената издаде писък, който можеше да смрази кръвта на човек. Животински страх? Янсън подозираше, че има и още нещо, тя се надяваше някой да я чуе.
Но вятърът и грохотът от баржите в далечината заглушаваха всички останали звуци.
От мрака на депото той забеляза очертанията на седана, с който беше потеглила втората група мъже, моторът постепенно загасна.
Мъжът отново я удари, след това ударите станаха ритмични. Целта му не беше да я накара да говори. Явно беше част от сексуален ритуал, осъзна Янсън с ужас. Панталоните на мъжа паднаха и половият му орган се очерта в мрака. Смъртта на жената щеше да бъде предшествана от изнасилване.
Янсън замръзна, когато чу тих глас със силен сръбски акцент зад себе си:
— Хвърли оръжието.
Янсън се обърна и се намери лице в лице със слаб мъж с очила със златни рамки над орловия му нос. Беше облечен в зелени панталони и бяла риза, добре изгладени. Доближи се плътно до него и опря револвера в челото му.
_Беше подкрепление._
— Пусни оръжието — повтори мъжът.
Янсън пусна пистолета си на цимента. Плътно притиснатият револвер към челото му изключваше всякакви пазарлъци. Още един пронизителен писък прокънтя във въздуха, този път придружен с треперене, което говореше за ужасен страх или гняв.
Мъжът с очилата със златни рамки се захили.
— Американската кучка пее. Ратко обича да ги чука, преди да ги убие. Писъците го възбуждат. Това, което очаква теб обаче, няма да е толкова приятно. Сам ще се убедиш в това. Той скоро ще приключи. Тя също. Ако имаш късмет, ти също.
— Защо? За Бога, защо? — попита Янсън с тих, настойчив глас.
— Типичен американски въпрос — отговори мъжът, чийто глас бе по-култивиран от гласа на гиганта, но еднакво безизразен. Вероятно той беше ръководителят на операцията. — Въпросите ще задаваме ние. И ако не отговориш задоволително, ще умреш по възможно най-болезнения начин, преди тялото ти да изчезне във водите на Оостердок.
— А ако ви отговоря?
— Смъртта ти ще бъде по-бърза и по-милостива. О, извинявай. Да не би да си очаквал да имаш по-голям избор? — Тънките устни на мъжа се изкривиха от презрение. — Вие, американците, винаги искате онова, което го няма в менюто, нали? Никога не сте доволни от избора. Само че аз не съм американец, господин Янсън. Предлагам ви само един избор. Смърт с агония или смърт без агония.
Спокойният му тон имаше ефект на леден вятър.
Жената нададе нов писък, а Янсън изкриви лицето си от ужас.
— Моля ви — каза той, почти хленчейки. — Ще направя каквото поискате.
Янсън отстъпи по-навътре и започна да трепери.
Доволна, садистична усмивка се появи върху лицето на мъжа с очилата със златни рамки.
Изведнъж треперещите колене на Янсън се олюляха и той падна върху тях, задържайки тялото си изправено. В същия миг сграбчи с дясната си ръка мъжа за китката.
Усмивката му изчезна, когато Янсън издърпа със сила ръката му и я изви под остър ъгъл към лакета. От разтягането сухожилията се скъсаха и мъжът изрева от болка, но Янсън беше безмилостен. Отстъпи крачка назад с левия крак и свали нападателя на земята. Отново издърпа ръката му с всичка сила. Чу се пукане, когато раменната става излезе от легенчето си. Мъжът изрева отново не само от болка, но и защото не можеше да повярва, че всичко това се случва. Янсън се хвърли върху него и съсредоточвайки цялата си тежест върху дясното си коляно, притисна гръдния кош на мъжа. Чу как се счупиха поне две ребра. Мъжът започна да се задушава, а под очилата със златни рамки рукнаха сълзи. Счупените ребра направиха дишането му изключително болезнено.
Дочувайки приближащите стъпки на своите хора, мъжът се обнадежди и се опита да си освободи ръката с оръжието, въпреки че ставата му бе изкълчена. Янсън обаче я притисна между гърдите му и лявото си коляно, след което го сграбчи с дясната си ръка за гърлото и започна да удря главата му в пода, докато той се отпусна безжизнено. След миг Янсън стана, държейки пистолети и в двете си ръце.